Тялото й потръпна в конвулсии и сякаш се разпръсна на хиляди искри от наслада.
Той простена, извил гръбнак, сухожилията на шията му се изпънаха, когато отметна глава назад.
После рухна върху й, а цялото му тяло трепереше, сякаш от треска.
И самата тя трепереше, смътно осъзна Кейт, докато пръстите й пропълзяха по гърба му. Груби ивици върху гладката повърхност на кожата му. Белези, спомни си тя, той имаше белези на гърба си. Те го бяха наранили. Почувства как я обзема свиреп пристъп на собственически гняв и ръцете й се стегнаха около него. Никога повече. Никой никога не трябва да го наранява отново.
— Кейт.
Гласът му бе дълбок и ласкав, когато той изрече името й. Колко красиво… никога досега името й не бе звучало толкова красиво!
— Тежа ти. Пусни ме да стана, момичето ми.
Не й тежеше, а и не искаше да го пуска. Не искаше повече никога да го пуска.
Робърт повдигна глава и докосна с устни челото й.
— С радост бих останал тук, но вече пак се възбуждам, а смятам, че като за първи път това ти бе достатъчно. — Той направи смешна физиономия. — А вероятно дори прекалено много. Не бях толкова нежен с теб, колкото ми се искаше.
Той наистина се възбуждаше, осъзна тя невярващо. Ето че отново я желае. Значи може да продължи, удоволствието може да продължи…
— Не! — каза той, когато почувства, че тя се стяга около него. Измъкна се бързо и се отмести настрани. — Не сега, Кейт. Сега си почини. Ха, не мога да повярвам, че казвам това! — Той се засмя и целуна носа й. — Но трябва да признаеш, че понесе това ужасяващо изпитание доста добре.
Дъхът й излизаше на пресекулки и сякаш виждаше всичко като през мъгла. Единствено случилото се преди малко й изглеждаше реално.
— Винаги… винаги ли е така?
— Горе-долу. — Езикът му нежно лизна рамото й и горещи тръпки преминаха по тялото й. — Но това определено бе нещо повече. Като че ли ти си създадена за подобен род занимания. Признавам си, че не очаквах толкова ентусиазирана реакция от една девица.
— И аз не очаквах да реагирам така.
Внезапно панически страх я възвърна напълно в реалността, тъй като тя осъзна точно какво се бе случило с нея. Тя се бе държала безсрамно, неконтролирано, като уличницата, за каквато я смяташе Себастиан. С рязко движение тя седна и обви одеялото около себе си.
— Това бе… изненада за мен. Сигурна съм, че нямаше да се държа толкова разпуснато, ако знаех…
— Ако знаеше какво? — Той се усмихна закачливо. — Че като Афродита си родена за страстта?
Страните и пламнаха.
— Ти ми се присмиваш.
— Така ли мислиш?
Тя кимна.
— Не съм като онези от легендите, знаеш го. Освен това не искам да се държа толкова глупаво. Всичките онези богини май са мислили само за сласт и суета и са си заслужили нещастията и страданията.
Той се изсмя.
— Много добре, значи не си богиня. — Ръката му се протегна, за да обхване гърдата й. — Но ми се струва, че трябва да те опитам отново, за да определя до каква степен си земна.
Мили боже, ето че отново се случва, осъзна тя с отчаяние. Зърното й се стягаше, приготвяше се за него при допира му.
— Не! — Тя скочи и отстъпи назад, където той не можеше да я достигне. — Това бе грешка!
Той повдигна вежди.
— Колко мимолетна е благодарността…
— Ще намеря друг начин.
— И този ми харесва.
— Но не и на мен.
Той все още бе твърде близо до нея. Тя стана и отиде да седне от другата страна на огъня.
— Ще ти се хареса, и то много. — Очите му се присвиха, загледани в лицето й. — И ще ти харесва дори още повече, когато научиш начините…
— Няма! — извика яростно тя. — Няма да бъда такава уличница, за каквато Себастиан ме смяташе.
— А, ето къде бил проблемът. — Устните му се присвиха. — За бога, онова копеле успява да изплюе отровата си дори и от другия край на света. Ти не си уличница, Кейт.
— Почтените жени не се наслаждават…
— Ами приятелката ти Каролин? Не ми ли каза самата ти, че тя с нетърпение очаквала да се омъжи?
Тя се намръщи объркано. Той бе прав. Каролин винаги й се бе струвала доста сладострастна.
— За мен е различно.
— Защото Себастиан ти е повтарял, че това е зло толкова много пъти, че накрая истината се е замъглила. Самата ти ми каза това.
Кейт безпомощно поклати глава.
— Ти не разбираш. Ако той е прав за това, може да се окаже прав и за много други неща. Не мога да позволя това да се случи отново.
— Но ще позволиш. — Изражението му стана по-твърдо. — Не беше длъжна да ми се отдадеш. Бях готов да спазя обещанието си. Ти сама направи този избор.
— И сега променям решението си.