— Особено пък по вас.
Макдарън наклони глава.
— Имали сме някои пререкания. Това ли е всичко, което искахте да знаете?
— За момента, да. Вече зная много за вас, а и сама отгатнах много неща. Ако се сетя за още нещо, ще ви уведомя.
— Но вие не искате само информация от мен, нали? — Тихо попита той. — Искате някакви действия.
Точно така, но не бе възможно той да се е досетил каква е целта й. Любопитно й стана какви ли заключения е достигнал будният му разум.
— И какви по-точно действия мислите, че ще поискам от вас?
— Политическо убийство?
— Какво?!
Той изучаваше удивеното й изражение.
— Не? — Той сви рамене. — Това ми изглеждаше логично заключение.
— Убийство на кого?
— Джеймс.
Тя го погледна изненадано.
— Смятате, че съм ви избрала да убиете кралска особа като самата мен?
— От това е възможно да се извлече известна полза. Аз съм шотландец от планините, а и всички знаят, че не обичам много Джеймс. Това ще отклони подозренията от вас. Вие държите в затвора майката на Джеймс, Мария, вече почти двайсет години, защото се страхувате, че тя може да предяви претенции към трона на Англия. А сега се носят слухове, че парламентът ви е помолил да прекратите затворничеството й… по насилствен начин.
— Тя заговорничеше да отнеме живота ми — побърза да каже кралицата.
— Но ако Мария Шотландска е мъртва и Джеймс най-внезапно слезе от сцената, това ще предизвика смут в Шотландия. И ето ви една прелестна възможност да прекосите границата с войските си и да възстановите реда. — След тези думи той добави: — И ще хванете Шотландия като угоена гъска за вашата трапеза.
Макдарън наистина беше много умен. Ако обстоятелствата бяха същите преди петнайсет години, тя може би щеше да реши да действа точно както той предлагаше сега.
— Макар Мария да представлява постоянна заплаха за мен, досега избягвах да я екзекутирам, и то години наред. — Елизабет удари с юмрук по масата. — Нямам никакво желание да видя как тя умира. Тя е кралица, а животът на кралските особи трябва да е свещен. Всички монарси вървят по ръба между живота и смъртта. Ако й отнема живота, кой тогава ще е сигурен, че утре друг крал няма да реши, че и аз трябва да умра? Да я осъдя на смърт, означава да поставя и себе си в опасност.
— Значи ще отхвърлите заповедта за екзекуция, издадена от парламента?
Кралицата не отговори направо.
— Нямам желание да видя как тя умира — тя вдигна поглед към лицето му. — А ако желаех да убия Джеймс, щях да го сторя в битка, а не чрез наемен убиец. Така че грешите и по двата въпроса. Но сте прав, че възнамерявам да ви използвам за целите си.
— И тези цели са?
— Смятам да направя от вас жених.
Той я зяпна слисано, после отметна глава й килията закънтя от смях.
— Мили боже, да не би да ми правите предложение? Целомъдрената кралица, която отказа на половината кралски особи в Европа? — Той направи дълбок поклон. — Приемам! И кога ще е сватбата, Ваше величество?
— Знаете много добре, че нямам предвид себе си — раздразнено отвърна тя. — Безочието ви минава всякакви граници.
Той се сграбчи театрално за гърдите.
— О, разбихте сърцето ми! Точно когато повярвах, че ми е отредено подобно щастие!
Внезапно пред очите й се бе разкрила друга страна от характера му. За миг мрачната решителност бе изчезнала и лицето му се озари от весела дяволитост. Тя едва успя да потисне усмивката си.
— Пърси е прав… вие сте абсолютен негодник. Но тъй като ви виждам как горите от желание да се ожените, предполагам, няма да имате нищо против аз да избера булката.
— Не съм казал това. Уви, опасявам се, че избирам вас или никоя друга!
Усмивката й изчезна.
— Аз пък се опасявам, че ако не сторите онова, което ви наредя, ще останете без оръженосец.
При тази заплаха студенината се завърна на лицето му.
— Не се женя по заповед от Англия.
— Нито по заповед от Шотландия, доколкото разбирам. Джеймс вече три пъти ви е изпращал кандидатки за сгледа.
— Защото той иска да завземе Крейда и не вижда друг начин да го стори. Нашите търговски връзки с Ирландия му се струват апетитна хапка. — Макдарън се усмихна горчиво. — Както съм сигурен, че и вие ги харесвате, Ваше величество.
— Ни най-малко не ме е грижа за търговските ви връзки с Ирландия.
Той скептично повдигна вежди.
— Тогава защо се опитвате да ми намерите булка от вашия двор?
— Тя не е от двора ми. Момичето живее в централните графства. Госпожица Катрин Ан Кентайър. Шестнайсетгодишна, в добро здраве, образована и не грозна. Не притежава титла, и макар да е от благородно потекло, е незаконородена. Трябва веднага да я вземете и никога повече да не я водите в Англия. Естествено няма да има никаква зестра. Трябва да сте благодарен, че ще се отървете с глава за раменете. Сватбата ще се състои веднага и вие ще…