— Мисля, че трябва да си вървя у дома — каза тя и спусна краката си върху пода на каретата, докато се протягаше към вратата. Братовчедка й беше казала, че улиците на Лондон са опасни, но никой не я беше предупредил за заплахата, която се криеше в каретите на благородниците.
Алекс сграбчи китката й, преди да достигне дръжката на вратата и нежно я придърпа да седне отново на тапицираната седалка.
— Никъде няма да ходиш. Току-що си удари главата и най-вероятно ще паднеш по пътя. Ще те откарам след минута. Освен това сестра ми отиде да вземе още яйца и се налага да изчакаме тук, докато се върне.
— Яйцата… — простена Ема и постави ръка върху челото си. — Съвсем забравих. Готвачката ще ми откъсне главата.
Очите на Алекс се присвиха едва забележимо. Бяха ли страховете на Софи оправдани? Отнасяха ли се зле с Мег в къщата на работодателя й? Той нямаше да си седи и да наблюдава как толкова деликатно момиче е изложено на жестокост. По-скоро щеше да я наеме, отколкото да я остави да се върне към мъчителното си съществуване.
Алекс изстена, когато нова вълна на желание запулсира в тялото му. Разбира се, че не можеше да я наеме. Щеше да завърши в леглото му за броени дни. Софи беше права. Мег можеше да отиде да работи при сестра му. Там щеше да бъде в безопасност от такива като него. Мили боже, беше изумен от собствената си галантност. Беше минало много време, откакто бе чувствал някакво притеснение, за която и да е жена, освен, разбира се, за майка си и сестра си, които обожаваше.
Беше известно из цял Лондон, че Алекс е заклет ерген. Знаеше, че в един момент ще трябва да се ожени, дори само за да осигури наследник, но не виждаше причина, поради която да направи такава саможертва толкова скоро. Пазеше дистанция от всички дами от висшето общество. Предпочиташе компанията на куртизанките и оперните певици. Проявяваше малко търпение към по-голямата част от лондонския обществен елит и изобщо не вярваше на жените. И все пак, дамите се тълпяха около него на малкото социални събития, които посещаваше, защото виждаха в неговите надменни маниери и жесток цинизъм предизвикателство. Алекс рядко имаше любезни мисли за някоя от тези жени. Ако дама от благороден произход флиртуваше с него, той предполагаше, че тя е или извънредно глупава, или знаеше точно какво или по-скоро кого желае. От време на време споделяше леглото си с тях, но нищо повече.
Той погледна нагоре. Мег все още стоеше изправена, вторачена скромно в ръцете си, свити в скута й.
— Няма нужда да изглеждаш толкова ужасена, Мег. Няма да те целуна отново.
Ема погледна към него, виолетовите й очи бяха широко отворени. Не каза нищо. Истината беше, че се съмняваше в способността си да състави смислено изречение.
— Казах, че не трябва да се страхуваш, Мег — повтори Алекс. — Твоята добродетел е в безопасност с мен, поне в следващите няколко минути.
Устата на Ема се отвори при неговото безочие. После, раздразнена, тя присви устни и погледна настрани.
Алекс изстена, докато наблюдаваше свитите й пълни устни. Боже, тя беше прекрасна. Косата й, която сияеше ярко на слънчева светлина, сега, след като беше закрил прозорците, изглеждаше тъмнокестенява. А очите й… В началото беше помислил, че са сини, после виолетови, но сега изглеждаха черни.
Ема се чувстваше сякаш всеки момент ще избухне, наежена от нахалството на този арогантен, надменен мъж. Тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да укроти нрава си, който я беше направил известна в две домакинства на два континента. Но изгуби битката.
— Наистина не мисля, че трябва да ми говорите така скандално, Ваша светлост. Нечестно е да се възползвате от моето отслабено физическо състояние по толкова неприличен начин, особено като се има предвид, че една от причините да стоя тук с туптяща подутина на главата — да не споменаваме в компанията на най-грубия мъж, когото някога съм имала лошата съдба да срещна — е защото внимавах за племенника ви, когото вие и сестра ви твърде небрежно наблюдавахте.
Ема се облегна назад доволна от речта си и му отправи най-свирепия си поглед.
Алекс беше слисан от тирадата й, но внимаваше да не покаже изненадата си.
— Имаш доста богат речник, Мег — каза бавно той. — Къде си се научила да говориш толкова добре?
— Това не е ваша работа — скара се Ема, опитвайки се отчаяно да измисли правдоподобна история.
— Но аз съм ужасно заинтересован. Със сигурност можеш да споделиш с мен едно малко парченце от миналото си?
— Ако искате да знаете, майка ми работеше като бавачка на три малки деца. Родителите им бяха доста мили и ми позволиха да споделя тяхното обучение. — Така, това звучеше добре.