— Разбирам. Колко благородно от тяхна страна.
Ема въздъхна и завъртя очи при неговия сарказъм.
— Алекс! — извика го писклив глас. — Върнах се! И носим дванадесет дузини яйца. Надявам се, че са достатъчно.
Дванадесет дузини! Сърцето на Ема се сви. Нямаше начин да успее да носи всички тези яйца. Сега трябваше да остави херцогът да я отведе у дома с каретата си.
Вратата се отвори и лицето на Софи се появи.
— О, ти си будна! — възкликна тя, поглеждайки към Ема. — Не знам как въобще ще успея да ти се отблагодаря. — Софи сграбчи ръката на Ема и я стисна в своята. — Ако има някакъв начин да ти помогна, моля те, кажи ми. Името ми е Софи Лийууд, графиня Уайлдинг, и винаги ще ти бъда задължена. Ето — каза тя, като пъхна картичката си в ръката на Ема. — Вземи адреса ми. Можеш да ме повикаш по всяко време, ако имаш нужда от нещо.
Ема можеше само да зяпа Софи, когато зеленооката жена спря да си поеме дъх.
— О, боже — продължи тя. — Къде са ми обноските? Как се казваш?
— Името й е Мег — спокойно отговори Алекс. — Но не сметна за необходимо да сподели фамилията си с нас.
Ема се ядоса. Той дори не я беше попитал за фамилията.
— Не се притеснявай, мила — добави Софи. — Не трябва да ни казваш нищо, ако не искаш… — Ема погледна Алекс победоносно — докато помниш, че ще ти бъда приятелка до живот и можеш да разчиташ на мен за всичко.
— Благодаря ви много, милейди — каза скромно Ема. — Непременно ще го запомня. Но наистина трябва да се връщам обратно. Нямаше ме дълго време и готвачката ще се притеснява за мен.
— Може би ще ни кажеш къде работиш? — поинтересува се Алекс.
Ема погледна към него безизразно.
— Имаш работа някъде, нали? Не планираше да изядеш всички онези яйца сама?
О, проклятие, отново беше забравила за маскировката си.
— Ъмм, работя за граф и графиня Уърт.
Алекс знаеше адреса и информира кочияша. Софи бърбореше през краткото време, което отне на екипажа да стигне до къщата на Блайдън.
Когато пристигнаха Ема почти изскочи от каретата.
— Почакай! — извикаха Алекс и Софи в синхрон.
Софи стигна до нея първа.
— Трябва да ти благодаря, както му е редът. Ще имам кошмари седмици наред, ако не го направя. — Протегна се към ушите си, бързо свали от тях обиците с диаманти и смарагди и ги постави в ръката на Ема. — Моля те, вземи ги. Това е само малък символ, знам, но може би ще ти помогнат, ако си в нужда някой ден.
Ема беше слисана. Не можеше да каже на тази жена, че тя е единствената наследница на голяма търговска компания, а в същото време виждаше, че Софи отчаяно се нуждае да даде нещо на Ема, за да изкаже признателността си.
— Бог да те благослови. — Графинята целуна Ема по бузата и се качи обратно в каретата.
Ема се обърна към кочияша и взе яйцата от него. Усмихна се на Софи и се отправи към страничния вход на къщата.
— Не толкова бързо, любов моя — Алекс внезапно се появи до нея. — Аз ще се погрижа за тези вместо теб.
— Не! — отговори Ема, малко по-остро. — Имам предвид, че наистина предпочитам да не го правите. Никой няма да има нищо против, че съм закъсняла, след като обясня за Чарли, но няма да се зарадват да пусна непознат мъж в кухнята.
— Глупости — каза Алекс и се протегна за яйцата с върховната увереност на човек, който очаква заповедите му да се изпълняват.
Ема се отдръпна от него. Щеше да настъпи пълна бъркотия, ако той я придружеше в къщата, и Бел, на която той сигурно вече беше представен, започнеше да се обръща към нея с истинското й име.
— Моля ви — обърна се тя към него. — Просто си вървете. Ще стане неудобно, ако не си тръгнете.
Алекс си помисли, че видя истински страх в очите й и отново се запита дали не се държат зле с нея. Въпреки всичко не искаше тя да си навлича неприятности заради него.
— Много добре — поклони се той отсечено. — Беше удоволствие да се запознаем, скъпа моя Мег.
Ема се обърна и изтича към входа на къщата за прислуга, усещайки горещия поглед на Алекс върху гърба си по целия път. Когато най-накрая влетя през вратата в кухнята, тя се почувства така сякаш пристига от чистилището.
— Ема! — извикаха всички едновременно.
— Къде беше? — попита Бел, с ръце на хълбоците. — Поболяхме се от притеснение за теб.