Ема ахна. Бел трябваше да е в тази стая и съдейки по звука, който издаде, не беше много добре.
— Колко дълго треба да чакаме ощи?
— Тоя каза, че шъ дойде преди падането на нощта. Сега млъкни и ме остаи на мира.
— Тя обаче е страшно парче. Оня може и да не забележи, ако само малко я пробваме, преди да довтаса тука, а?
Сърцето на Ема се спусна до обувките й, но тя се принуди да остане силна, защото знаеше, че каквото и чувство да изпитва в момента, за Бел бе сто пъти по-зле.
— Ти тъп ли си? Истествено, чи шъ забележи, ако я пипним. Мамицата ти, ако съсипеш ’сичко, щъ убия. Ни си мисли, че нема да го направа.
Последва боричкане. Ема се паникьоса и почука на вратата.
— Какво по дяволите? — Един занемарен мъж рязко й отвори. Бел седеше върху леглото от по-отдалечената стена до другия мъж.
До леглото имаше отворен прозорец. Ема забеляза, че братовчедка й не помръдва и изпита силно подозрение, че мъжът до нея е насочил пистолет към гърба й.
— Ша мъ извинявате, сър — каза бързо Ема и направи реверанс. — Ама ханджията се питаше дали искате нещо за ядене. Помисли си, че шъ го предпочитате горе в стаята си.
— Аз не мисля така. — Вратата започна да се затваря пред лицето на Ема.
— Хей. Чакай. Изобщо помисли ли, че може аз да съм гладен? — Мъжът на леглото изгледа яростно партньора си.
— Добре. Донеси ни храна. Месен пай, ако има. И некаква биричка.
— Благодаря, сър. Шъ ги донесъ веднага, щом мога. — Ема се поклони още веднъж, изплашена, че може да е прекалила с произношението.
Тя остана до вратата няколко минути след като се затвори, ослушвайки се за признаци, че злодеите са заподозрели нещо. Те продължиха да се заяждат, така че Ема се убеди, че се е справила с маскарада. Освен това дори Бел не я позна.
След като Ема се върна в стаята си, изпрати Еймъс да поръча някакъв месен пай и бира. Той се върна с поднос десет минути по-късно.
— Пожелай ми късмет — прошепна тя и изчезна надолу по коридора.
Преди да почука на вратата, си пое си дълбоко въздух.
— Кой е?
— Аз съм, сър, носа ви малко месен пай, точно как искахти.
Вратата се отвори.
— Влизай.
Ема влезе и остави таблата върху скрина.
След това започна да реди чиниите една по една върху близката маса. Трябваше да удължи няколкото си скъпоценни минути в стаята. Изпитваше необходимост да уведоми Бел, че помощта е на път. Но братовчедка й се взираше в един от страничните стълбове на леглото и не помръдваше.
— Може ли да повервате къв дъжд се изсипа вчера? — каза внезапно Ема. — Кълна са, че навън си беше истинска буря, не мислити ли?
Негодникът до вратата я погледна със смешно изражение.
— Аха, придполагам, чи и така.
Ема постави третата и последна чиния върху масата.
— И ’сички са толкоз разстроени зарад т’ва. Аз мисла, че туй беши много врява за нищо, но вие знаити, някой хора просто не се вслушват в разума. — Тя се върна обратно при подноса и вдигна халбата ейл с две ръце. С ъгълчето на окото си видя, че очите на Бел се присвиват. — Ни знам — продължи тя весело, — ’сичко съ обърна добре накрая. Не мислити ли? Туй е ’сичко, коет има значение, нали тъй? Всичко е добре, когато свършва добре, туй винаги казвам.
Нямаше никакво съмнение, че сега вече Бел откъсна поглед от орнаментите на старинното легло и погледна любопитно към Ема.
Междувременно тя вече държеше втората халба с ейл.
— Някои хора, обачи, просто обичат да съ оплакват и няма какво да съ направи по въпроса. Сестра ми Цимбелин не спираше да бърбори за дъжда. Помислих си, че брат ми Юлий шъ я убие. Когат я видя да съ оплаква сякаш дявола съ всили в него. — Ема направи пауза и остави последната халба ейл на масата. — Но другата ми сестра, Ема, съ намеси преди Юлий да нарани бедната стара Цимбелин. Тя съ погрижи за всичко.
Бел започна да кашля неконтролируемо. Нейният пристъп изглежда стресна злодеите, които бяха като хипнотизирани от разказа на странната прислужница, и те се върнаха към реалността.
— Слушай — каза този до вратата, — имами много работа. Махай съ от тука.
Ема направи още един реверанс.
— Както желаете — каза и изчезна.
Пред вратата чу как мъжете се разкрещяха на Бел.
— Какво ти става пък сега? Нема да ни разболеиш, нали?
Кашлицата на Бел постепенно намаля с няколко слаби последни прочиствания на гърлото.