— Вие не разбирате — умоляваше го Ботъмли. — Случаят е спешен. Трябва да видя Негова светлост веднага.
— Съжалявам, но само членовете на клуба се допускат в него — каза пренебрежително портиерът. — А е очевидно, че вие не сте такъв.
Ботъмли сграбчи мъжа за реверите, очите му се ококориха от изтощение и паника.
— Трябва да видя херцога на Ашбърн веднага!
Портиерът пребледня от смущаващото поведение на Ботъмли.
— Мога да изпратя да го повикат, ако просто изчакате…
— Това не е достатъчно. О, по дяволите! — Ботъмли отдръпна ръцете си, удари портиера в лицето, прекрачи през него и се спусна по неприкосновените зали на клуба. — Ваша светлост! Ваша светлост! — викаше той. И тогава осъзна, че най-вероятно ще има повече от един благородници, затова започна да вика. — Херцог Ашбърн! Трябва ми веднага!
Двадесет добре облечени господа завъртяха глави към него.
— Слава на бога, ето ви, Ваша светлост — промълви Ботъмли и рухна, облегнат до стената.
Алекс се изправи, ужасът бавно завладяваше сърцето му.
— Ботъмли, какво, за бога, правиш тук?
Мъжът се бореше за всяка глътка въздух.
— Спешен случай, Ваша светлост. Жена ви. Тя…
Алекс пребяга през стаята и раздруса Ботъмли.
— Какво се е случило? Тя добре ли е?
Ботъмли кимна.
— Да, тя е добре, Ваша светлост. — Той направи пауза в опит да запази равновесие. — Но може би не за дълго!
За четвърти път този ден Ботъмли се озова на седлото и този път единственото, което можеше да направи, бе да се държи здраво за врата на коня си.
В село Хеърууд рядко виждаха членове на аристокрацията да преминават по тесните улици и ако всички жители не бяха отишли в „Заекът и Хрътките“, за да се възползват от щедрото предложение на Еймъс, щяха доста да се изненадат от появата на елегантния лорд Антъни Удсайд, виконт Бентън, който слизаше от каретата си. Появяването на Ема вече бе предизвикало голямо оживление, но изтънчен лорд бе нещо съвсем различно.
Удсайд бе много доволен от себе си. Да отвлече красивата лейди Арабела бе гениално хрумване. С един ненадеен удар бе решил всичките си проблеми. Отмъсти на брат й, получи жената, която желае, и след по-малко от час щеше да има достъп до богатството на Блайдън.
Той се отправи към местната църква, за да приключи сделката с пастора, който се бе съгласил да извърши прибързаната венчавка и да не обръща голямо внимание на толкова незначителни неща като съгласието на булката. Но той така и не стигна до свещеника, защото когато зави зад ъгъла, видя елегантна карета, дори по-елегантна от неговата. А както знаеше елегантните карети не бяха нещо често срещано в Хеърууд. Все пак това беше главната причина да реши да доведе Арабела тук. Забърза крачка и се доближи до каретата, за да огледа герба.
Ашбърн. Като херцога и херцогинята на Ашбърн. Като първата братовчедка и най-добрата приятелка на Арабела.
Удсайд се завъртя на пети и се запъти към „Заекът и Хрътките“. Нещо се бе объркало.
Пристигна в странноприемницата няколко минути по-късно и попадна на пълен безпорядък. Сякаш цялото село се бе натъпкало в кръчмата и както изглеждаше болшинството от хора отдавна бе изминало първите стъпки към пиянството. В центъра на тълпата бе жизнен мъж, облечен в прислужническа ливрея, който помпозно и на висок глас оплакваше окаяното положение на работническата класа. Удсайд се приближи. Облеклото на прислужника бе доста фино. Повече, отколкото някой би очаквал в този затънтен град. В действителност, помисли мрачно Удсайд, това бе ливрея, каквато можеш да видиш в дома на някой виконт, ако той бе ужасно заможен. Или пък в дома на някой херцог.
Удсайд почувства как стомахът му се свива от ярост, която паниката беше изострила. Състоянието му не се подобри, когато разбра, че двамата разбойници, които бе наел да отвлекат Арабела, бяха тук долу и се наливаха, вместо да пазят дамата. Някой се бе намесил в плановете му и можеше да заложи живота си, че това беше братовчедка й, която се бъркаше все там, където не й е работата. Новата херцогиня Ашбърн.
Проклета американка. Тя бе никоя. Не бе с аристократично потекло. Дори не беше свързана по кръвна връзка с графа на Уърт, а само с графинята и ако паметта му не го лъжеше, лейди Керълайн бе родена съвсем обикновена мис.
Удсайд излезе дебнешком от кръчмата и се върна при рецепцията на странноприемницата. Той се изпъчи и отиде до писалището да позвъни. Набит мъж побърза да му помогне.