— Моля те, пусни я — умоляваше го Бел, скочи от леглото и се опита да се промуши между Удсайд и братовчедка си.
— Махни се от пътя ми — каза той и я бутна настрана. — Сега, Ваша безсрамност, отговорете ми! Какво казахте? — той затегна хватката си, наранявайки нежната й кожа.
— Казах — задъха се Ема и вирна предизвикателно брадичка, — че съм херцогиня Ашбърн.
Удсайд присви очи, а след това зашлеви и другата й буза. Ема падна на пода. Бел незабавно се втурна към нея и й помогна да се върне при леглото. Тя се взря в Удсайд укорително с големите си сини очи, но не каза нищо, което можеше да провокира гнева му.
Ема се опита да преглътне болката, която се вряза в главата й, но не можа да потисне сълзите, които се отрониха от очите й. Тя зарови глава в скута на Бел, защото не желаеше Удсайд да види страданието й.
— Тя ме дразни — каза Удсайд на Бел. — Трудно ми е да повярвам, че двете сте роднини. Мисля, че трябва да я вържем. — Той грабна слугинските дрехи, които Ема бе носила неотдавна и бързо ги разкъса на ивици. След това ги подаде на Бел. — Завържи й ръцете.
Бел го погледна втрещена.
— Със сигурност нямаш предвид…
— Нали не мислиш, че аз ще я вържа? Теб няма да те рита и драска.
— Страхливец — изсъска Ема. — Страх те е от жена на половината на твоя ръст.
— Ема, умолявам те, мълчи — прошепна Бел. Тя преглътна нервно, докато увиваше внимателно плата около китките на братовчедка си.
— По-стегнато — нареди Удсайд. — За глупак ли ме мислиш?
Бел дръпна плата леко.
Побеснял Удсайд сграбчи плата от Бел и го издърпа ожесточено, връзвайки ръцете на Ема стегнато зад гърба й. Взе друго парче плат и се насочи към глезените й.
— Само ако се опиташ да ме ритнеш — предупреди я той, — няма да чакам брачната нощ и ще обладая братовчедка ти още тук на пода, докато ни гледаш.
Ема застана напълно неподвижно.
— Антъни — каза Бел меко, опитвайки се да го успокои, — може би трябва да си дадем още малко време, за да се опознаем. Не мисля, че възможността за щастлив брак може въобще да се обсъжда. Но брак по принуда не би било добро начало на съвместния ни живот.
— Забравете, милейди — изсмя се той. — Ще се оженим тази вечер и това е последната ми дума. Свещеникът тук няма много високо мнение за жените и смята, че съгласието им не е необходимо за сключване на брак. Чакам само слънцето да залезе, преди да ви отведа до църквата. Не се нуждая от цяла тълпа свидетели, които да клюкарстват за нас.
Ема надзърна през прозореца. Слънцето бе ниско, но още не бе започнало да залязва. С Бел вероятно имаха около час. Къде беше Алекс?
Удсайд хвърли друг парцал на Бел.
— Запуши устата на братовчедка си. Не желая да слушам ужасния й американски акцент.
Бел уви парцала около главата на Ема, като се опитваше да го завърже по-отпуснато. За щастие Удсайд гледаше през прозореца и не забеляза нежните грижи на младата жена за братовчедка й.
— Хубаво е, че имам този час, преди да отидем в църквата — каза Удсайд внезапно и се обърна с отровния си поглед към Ема. — Това ще ми даде време да измисля план, за да ви съсипя напълно, моя американска херцогиньо. Знам, че вие откраднахте разписката за дълга. Оставихте фуркета си за коса на бюрото ми.
Ема извърна поглед, защото не бе способна да гледа към него.
— Нямаше да се наложи да отвличам бъдещата си жена, ако не си бе набъркала носа в моите работи. Гледай ме, когато ти говоря! — Удсайд отиде до леглото и яростно я сграбчи за брадичката, принуждавайки я да го погледне. — Блайдън нямаше парите — извика той. — Нямаше да може да ги намери и щях да имам лейди Арабела в леглото си преди седмици. — Той пусна Ема и я блъсна толкова жестоко, че тя удари главата си силно в стената.
— Антъни, моля те! — изплака Бел.
В ледените очи на Удсайд проблесна желание, когато се обърна към Бел.
— Загрижеността ти към братовчедка ти е трогателна, скъпа моя, но за съжаление неуместна.
Ема заби зъби в парцала, борейки се да сдържи гнева си. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна, колкото в този момент, но единственият й лъч надежда бе убеждението, че какъвто и план да измислеше Удсайд, за да я посрами, ще пропадне. Защото Алекс й вярваше. Тя вече знаеше това. Той й вярваше и я обичаше и никога нямаше да повярва на думите на това животно, вместо на нейните.
Искаше й се само да дойде по-скоро, преди Удсайд да пусне в действие още някой от престъпните си планове.