— Махай се от мен! — извика Удсайд и се въртеше като побеснял, докато се опитваше да се измъкне от смъртоносната хватка на Дънфорд, който стискаше врата му. Накрая, с един последен отчаян ход, той блъсна Дънфорд с цялата си сила в рамката на вратата и той падна. За съжаление същото се случи и с пистолета му, който издрънча на пода и се плъзна в стаята, където Бел го вдигна ужасена.
Лицето на Удсайд се изкриви в зловеща усмивка, когато вдигна оръжието си и го насочи към сърцето на Дънфорд.
— Ти си много глупав човек — каза той тихо, когато пръстът му притисна спусъка.
— Не толкова глупав, колкото теб.
Дънфорд ахна, когато видя, че Бел е насочила пистолета си към Удсайд.
— Ако го застреляш, аз ще застрелям теб — добави тя, опитвайки се да овладее гласа си.
Ема почти умря в този момент. Тя нямаше представа какво се случва, но знаеше, че Бел няма никаква идея как се използва пистолет.
Изражението на Удсайд за миг стана предпазливо, но той бързо се окопити.
— Наистина, лейди Арабела — каза той снизходително, без да отмества поглед от мъжа пред себе си. — Не мога да повярвам, че нежна дама като вас, дъщеря на граф, е способна да стреля по човек.
Бел го простреля в крака.
— Повярвайте.
Удсайд остана зашеметен. Дънфорд се възползва от временното му невнимание и се втурна напред с намерението да го притисне към пода и да отбие пистолета далеч от него. Но преди да достигне целта си, профуча друг изстрел и Удсайд се строполи, приземявайки се върху Дънфорд.
От дъното на коридора Алекс въздъхна облекчено, когато пистолетът се изплъзна от пръстите му. Изпод тежестта на Шиптън му трябваха няколко ценни секунди, за да вземе оръжието, което бе паднало на пода на няколко крачки от него. Рамото му пулсираше, ръката му бе вцепенена, но все пак той успя да се протегне напред и да игнорира болката. Когато пръстите му най-накрая намериха оръжието, той нямаше представа с колко време разполага. Вдигна пистолета и застреля Удсайд в свивката на коляното.
След като Удсайд и Дънфорд паднаха настъпи зловещо спокойствие. Само Бел стоеше права с димящо оръжие в ръката. Устата й бе леко отворена, а очите й сякаш бяха загубили способността си да мигат, докато оглеждаше резултата от битката, която се бе водила в нейна чест. Ужасът, който бе успяла да преглътне, когато стреля по Удсайд, все пак се надигна в нея и оръжието се изплъзна от пръстите й, падайки с кънтящ звук върху пода.
— О, боже — затаи дъх тя, а очите й обхождаха арената на борбата.
Алекс бе затиснат под Шиптън, а Дънфорд под Удсайд. Двама от най-силните мъже във висшето общество бяха обезвредени. Щеше да й е забавно, ако все още не трепереше от страх. А на всичкото отгоре Ема продължаваше да бъде вързана към леглото с превръзка на очите. И не беше доволна от това. Решавайки, че опасността е преминала, Ема започна да сумти и да се бори диво, докато настояваше някой да дойде и да я освободи.
Резките движения на Ема откъснаха Бел от вцепенението й и тя се втурна да освободи братовчедка си.
— Успокой се — каза тя, опитвайки се да звучи по-твърдо.
Бел развърза първо превръзката на устата й и веднага съжали, че го е направила.
— Какво се случи? Какво става? Алекс ранен ли е? Не мога да видя нищо! Ще…
— Ти просто не можеш да стоиш настрана, нали? — отвърна Бел и поклати глава, докато махаше превръзката от очите й.
Ема примигна няколко пъти, за да привикне към светлината.
— Имаше толкова много изстрели! Чувствах се толкова безпомощна. Къде е Алекс?
Бел сряза въжето около глезените на Ема, а след това трябваше да тича след нея, когато тя изскочи в коридора, за да открие Алекс.
— О, боже! Ти си ранен! — Ема замръзна, потресена от гледката на кръвта на Алекс. Тя изрита настрана един от краката на Удсайд и забърза надолу по коридора към съпруга си.
— Ще забавиш ли малко? — извика Бел. — Не можеш да направиш нищо, за да му помогнеш, ръцете ти са все още вързани.
Ема коленичи до Алекс и притисна ухото си до гърдите му. Сърцето му все още биеше. Бел се възползва от моментното замлъкване на Ема и преряза последното парче плат, с което бяха вързани китките й.
Най-сетне свободна, Ема трескаво взе лицето на Алекс в ръцете си.
— Добре ли си? — попита го тя. — Моля те, кажи нещо.
— Махни… го… от мен!
Ема се отдръпна, успокоена до известна степен от бурните му думи. Със сила, породена от паниката, която преминаваше през нея в последните няколко минути, тя избута Шиптън и го изтъркаля от тялото на Алекс.