Той въздъхна от облекчение.
— Аз ще се оправя — каза дрезгаво. — Виж дали Дънфорд е добре.
— Не знам — каза Ема съмнително, като вдигна плата, с който преди малко бяха завързани китките й и го притисна към раната му. — Доста кървиш.
Тя погледна виновно назад към Дънфорд, когото тя дори не бе забелязала в стремежа си да стигне до Алекс.
— Остани с него — каза Бел бързо. — Аз ще се погрижа за Дънфорд.
Не й отне много време да избута Удсайд от краката на Дънфорд. Бел не губи време и се зае със задачата да го завърже — със същите парчета плат, които той я бе принудил да използва за Ема.
Дънфорд застана над Ема, която все още бе на колене до Алекс и го наблюдаваше притеснено. Тя изглежда не успяваше да спре кървенето.
— Позволи ми да го видя — каза Дънфорд. — Знам някои неща за огнестрелните рани.
Ема знаеше, че Дънфорд се е бил на Полуострова заедно с Алекс, така че се отдалечи незабавно. Той направи бърз преглед и след това се обърна към Ема. В очите му се четеше облекчение.
— Загубил е известно количество кръв, но не е сериозно. Ще е дяволски сърдит, но ще живее.
Ема се усмихна развълнувано, докато се навеждаше напред, за да положи нежна целувка върху устните на Алекс. Докато се отдръпваше обаче, здравата му ръка се стрелна напред и стисна брадичката й като менгеме. Шокирана Ема отвори очи и се взря в дълбокия му изумруден поглед, който внезапно бе станал забележително ясен и непомрачен от болка.
— Ще те… заключа.
— О, Дънфорд! — извика Ема щастливо. — Той наистина ще се оправи!
Три дни по-късно Алекс се чувстваше доста ободрен, но пък толкова се бе забавлявал от грижите на Ема, че не желаеше да се измъкне от леглото. Тя бе останала до него през първите ден и нощ и внимателно почистваше раната му. А когато след това бе започнал да се възстановява, се грижеше случайно раната да не се отвори. Знаеше от опит, че Алекс доста се върти в съня си, а не искаше той да губи повече кръв.
На втория ден Ема отново остана при него. С разликата, че този път спеше. Бе прекосила провинцията два пъти, беше се катерила върху фасадата на сграда, бе завързана, със запушена уста и бдя двадесет и четири часа до леглото на Алекс и всичко това за последните три дни. Тя заспа в стола, без да изпуска ръката му. Когато той се събуди, усети малката й длан в своята да го облива с любовта и топлината си. Погледна към нея. Тя изглеждаше толкова очарователна, че той с лекота стана от леглото, вдигна я и я положи до себе си. Движенията му бяха непохватни, тъй като все още не можеше напълно да използва ръката си, но чувстваше изгаряща нужда да й е по-удобно. Освен това му липсваше усещането да е сгушена до него.
Дънфорд дойде, докато тя спеше и Алекс внимателно я покри с одеяло. Благоприличието изискваше от двамата мъже да проведат разговора си на друго място, но Алекс не желаеше да става от леглото, а и знаеше, че може да се довери на Дънфорд. С тихи гласове те обсъдиха случилото се през изминалите дни и Алекс научи, че благодарение на доста настоятелния призив на Дънфорд, Удсайд незабавно е напуснал страната.
Те обмисляха да го предадат на властите, но Бел реши, че не желае такъв скандал. Удсайд бе толкова обсебен от титлите и аристокрацията, бе казала тя на Дънфорд, че животът в пустошта на Австралия би бил по-лошо наказание от всеки затвор.
След около десет минути Дънфорд се измъкна от стаята и се отправи към собствената си спалня, заявявайки, че планира да спи през цялата следваща седмица. Алекс не се съмняваше и за минута, че ще го направи.
На третия ден Ема се събуди малко изненадана, че се намира в леглото и то напълно съблечена.
— Спа в продължение на почти цял ден — каза Алекс с развеселен тон.
Ема затвори очи.
— Каква ужасна болногледачка съм.
— Мисля, че си съвършена. — Той лепна една целувка на носа й.
Ема въздъхна доволно и се сгуши до топлото му тяло.
— Как се чувстваш?
— Много по-добре. Раната наистина не ме боли, освен ако случайно не я ударя.
— Радвам се — промърмори Ема, издърпа главата си изпод здравата му ръка и легна върху гърдите му. — Много се разтревожих, нали знаеш. Имаше толкова много кръв.
— Скъпа, не знаеш значението на думата „притеснен“, освен ако не си била в главата ми, когато разбрах, че Удсайд те е хванал в онази стая. И тогава, когато открих, че си била вързана… не искам никога повече да се чувствам по този начин — каза той яростно.