Софи се впусна в защита, но Алекс я спря с арогантно повдигане на веждата си. Той беше абсолютно прав. Тя обичаше да слуша за неговите приключения — любовни или не. Просто не искаше да му доставя удоволствието да се съгласи с него. Освен това как да продължи кампанията си да го ожени, ако той знае, че намира начина му на живот за очарователен? Все пак направи последен опит.
— Знаеш, че ще се нуждаеш от наследник, Алекс.
Алекс се наведе към сестра си и се усмихна пакостливо.
— Предполагам, че физически ще съм способен да стана баща на син след десет или дори петнадесет години. Но ако искаш, мога да ти дам името и адреса на последната ми любовница. Сигурен съм, че ще гарантира за моята мъжественост.
— Мамо, какво е мъжественост? — изстреля Чарли.
— Нищо, за което да се тревожиш през следващите няколко години — нехайно отвърна Софи. После добави с нисък тон. — Алекс, предупреждавам те, трябва да внимаваш какво говориш около него. Той те боготвори изцяло. И предполагам, че ще говори на всичките ни прислужници за своята мъжественост поне месеци наред.
Алекс се засмя.
— Добре, заядливке, ще внимавам за думите си, само за да предпазя прислужниците от опасността да станат жертва на неговите похотливи желания. Сега ще бъдеш ли добро момиче и ще ми разкажеш ли за бала довечера?
Софи повдигна вежди.
— Внезапно се заинтересовахме от социалната сцена, а?
— Просто искам да проверя Мег. Ще отида за обичайните ми петнадесет минути и ще си тръгна.
— Лейди Керълайн иска да представи американската си племенница на обществото — обясни Софи. — Чувам, че ще бъде голямо събитие.
— Тогава защо няма да ходиш?
— Просто не ми харесва да излизам без Оливър, а и — тя се усмихна свенливо и потупа корема си — съм бременна отново.
— Нищо не си казала, заядливке! Това е чудесно! — Алекс се усмихна широко и обгърна сестра си в нежна прегръдка. Колкото решително Алекс избягваше женитба и собствени деца, толкова обичаше да прекарва времето си с Чарли и се развълнува от изгледа за друг племенник или племенница. — Ето, че пристигнахме — каза той, когато каретата спря пред входната врата на къщата на Софи. — Грижи се за себе си, сестричке. Не се напрягай прекалено. — Той целуна Софи по бузата и потупа ръката й.
Софи пое ръката на Алекс, докато й помагаше да слезе от каретата.
— Алекс, все още дори не ми личи. Не мисля, че трябва да пазя легло.
— Разбира се, мила, но трябва да внимаваш. Не може да става дума дори да яздиш в парка.
Софи се усмихна на загрижеността на брат си.
— При целия ти развратен начин на живот, Алекс, ти си наистина примерен чичо. Само виж колко много те обожава Чарли.
Алекс погледна надолу към момчето. То подръпна палтото му и го помоли да влезе вътре, за да си поиграят.
— Друг път, дяволче. Обещавам.
— Знаеш ли, Алекс — започна Софи, — сигурна съм, че ще бъдеш превъзходен съпруг и баща, ако просто отделиш време да потърсиш подходящата жена.
Алекс скръсти ръце.
— Не започвай отново. Достатъчно лекции получих за един ден. Освен това трябва да се подготвя за проклетия бал. — Махна с ръка и се качи обратно в каретата, като инструктира кочияша си да го откара до ергенското му жилище.
Застанала на прага, Софи му махаше за довиждане, докато държеше Чарли за ръката. Поне щеше да отиде на празненството довечера. Това все пак беше някакво начало. С малко късмет можеше да срещне някоя подходяща.
Когато Ема отново отвори очи, лежеше на леглото си. Болката в главата й беше отслабнала значително, но друга в бедрото й компенсираше загубата. Бел се беше сгушила на близкия стол с книга в кожена подвързия.
— О, здравей — радостно възкликна тя, когато видя, че Ема се бе събудила. — Доста ни изплаши. — Тя стана, прекоси краткото разстояние до братовчедка си и се настани на ръба на леглото.
Ема се надигна и седна, така че да може да вижда малко по-добре Бел.
— Какво стана?
— Изгуби съзнание.
— Отново?
— Отново!
— Е, не беше точно припадане. Беше по-скоро удар в главата.
— Какво?!
— Е, не точно удар — бързо се поправи Ема. — Паднах и тогава си ударих главата.
— О, боже! — въздъхна Бел. — Добре ли си?
— Така мисля — отговори Ема, предпазливо разтривайки бързо растящата подутина зад дясното си ухо. — Как се озовах тук? Последното, което помня, е, че бях в кухнята.