Ема усети напрежението в тялото му и мускулите му. Можеше да почувства дълбочината на емоциите му. Очите й се напълниха със сълзи. Тя се обърна по корем и се подпря на лакти, така че да може да вижда очите му.
— Няма — каза тя нежно. — Обещавам.
— Ема?
— Хмм?
— Не ме изоставяй повече.
— Не съм те изоставяла.
— Тогава не прави визити, за които си ме уведомила минута преди да тръгнеш. Къщата беше много самотна без теб.
Ема беше изумена от силата на чувствата, които предизвикаха у нея твърдите му думи и трябваше да ухапе устните си, за да прогони сълзите от очите си. Засрамена от своята сантименталност, тя легна обратно настрани и се сгуши до гърдите на Алекс.
— Ема, мислех си за някои неща.
— Да?
— Беше права, че няма какво да правиш тук. Срамувам се, че не го осъзнавах по-рано. Предполагам, че никога не съм си правил труда да видя с какво се занимават жените по цял ден. Аз просто допуснах, че имаш изобилие от неща, с които да се развличаш.
Алекс спря и погали огнената й коса, наслаждавайки се на копринената й мекота.
— А аз наистина имам прекалено много работа. Притежавам няколко имота в допълнение към Уестънбърт, както знаеш.
Ема кимна. След което повтори движението още няколко пъти, просто защото усещането на топлата кожа на гърдите му срещу студения й нос бе прекалено хубаво.
— Мислех си, че може ти да поемеш управлението на тези имоти. Ще трябва да следиш книжата. От време на време ще се налага и да пътуваш до всяко от тях, за да се консултираш с управителите. И да се срещаш с арендаторите, разбира се. Мисля, че е много важно за тях, за да осъзнаят, че ние не искаме да сме просто едни отсъстващи собственици.
Ема повдигна лицето си от гърдите му и се втренчи в него със сияещите си виолетови очи.
— Ще идваш ли с мен?
— Разбира се — лицето на Алекс се разтегна в усмивка. — Леглото става ужасно студено без теб. Не можех да заспя.
— О, Алекс — простена Ема и се хвърли на врата му, напълно забравяйки за раната. — Липсваше ми толкова много. Софи ми каза, че трябва да стоя далеч от теб в продължение на пет дни, за да ти дам урок, но аз просто не можех. Щях да прекарам деня с братовчедите си и да се върна вкъщи. Нямаше какво да направя — каза тя и се задави в сълзи. — Толкова те обичам.
— И аз теб.
Алекс прегърна съпругата си, чувствайки съвършено доволство, докато държеше топлото й тяло до своето. За първи път от десет години се чувстваше в пълен мир със света. Видения за оставащата част от живота му преминаваха пред очите му и всички те бяха красиви, пълни с червенокоси деца и внуци. И, разбира се, неговата червенокоса жена.
— Не е ли странно? — каза той, а гласът му бе пълен с удивление. — Но аз всъщност се радвам, че остарявам.
Ема се усмихна развълнувано.
— Аз също.
Епилог
Ема реши да остави плановете си за изграждането на болница настрана, след като усети напредък в усвояването на задълженията си като нов управител на имотите Ашбърн. Три месеца по-късно се появи нова причина за отлагане на строителството. Тя беше бременна.
Не би трябвало да се изненадва толкова. В крайна сметка бебето бе неизбежно след начина, по който се държаха с Алекс. Дори когато цикълът й не се появи миналия месец, възможността да стане майка все още й изглеждаше някак далечна.
С цялото щастие, което бракът бе донесъл в живота й, бебето изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. Но после бе започнала да забелязва леки промени в тялото си, а сутрин започна да се чувства неразположена. Не искаше да казва на Алекс, докато не се увереше напълно, защото нямаше нужда и двамата да бъдат разочаровани, ако се окажеше фалшива тревога. Когато пропусна и следващия месец обаче, вече знаеше, че мечтите наистина се сбъдват.
И така една сутрин, когато Алекс се приготвяше да стане от леглото и да се облече, тя сложи ръка върху неговата, за да го задържи.
— Какво има, скъпа? — попита той.
— Не тръгвай още — каза тя меко.
Алекс се усмихна, а очите му заблестяха от любов и той бавно се върна под топлите чаршафи. Дръпна я към себе си и положи нежна целувка върху носа й, мислейки си, че удоволствието от прегръщането на собствената му съпруга със сигурност си струва загубата на няколко минути работа.
— Имам важни новини — каза Ема.
— Наистина ли? — промърмори Алекс, зает да гали копринената кожа точно зад ухото й.