— Мхм — въздъхна Ема, наслаждавайки се на ласката. — Ще имам бебе.
— Какво? — извика Алекс високо и отдели гърба й от себе си, така че да може да види лицето й. — Да не би да ми казваш…
Ема кимна и цялата се изчерви.
— Бебе — каза той възхитен. — Бебе. Само си го представи.
— Малко е рано, знам, но…
— Не е рано — прекъсна я Алекс и я притисна към себе си. — Нямам търпение. Мое собствено бебе.
— То е и мое, също така — напомни му Ема.
— Нашето бебе. Ще бъде момиче с морковеночервена коса, сигурен съм.
Младата жена поклати глава.
— Не, ще бъде момче. Убедена съм. С черна коса и зелени очи.
— Глупости, не се съмнявам, че ще бъде момиче.
Ема се засмя, запленена от магията на момента.
— Момче.
— Момиче.
— Момче.
— Момиче.
— Ще бъде момче, казвам ти. Толкова ли ще е ужасно да имаш момче? — подразни го тя.
Алекс се престори, че внимателно обмисля въпроса.
— Малко момче с черна коса и зелени очи би било приемливо, предполагам. В края на краищата човек трябва да се сдобие с наследник, но съвсем мъничко момиченце с морковеночервена коса… ето това вече ще бъде великолепно.