— А какви са тези обици?
— Майката на момчето ми ги даде. Тя си помисли, че съм прислужница. Имам намерение да я посетя и да й ги върна. Колко пъти трябва да го чуеш?
— Не знам. — Бел присви очи подозрително. — Все още си мисля, че пропускаш нещо.
— Спасих момчето. Получих обиците. Точка. — Ема отправи остро кимване към Бел, за да го подчертае.
— Ема, нямаше те за час! Нещо трябва да се е случило между момчето и обиците!
— Бях в безсъзнание, това се случи! Какво си мислиш, че съм била пленена от някой мистериозен мъж? — Ема изстена вътрешно, когато осъзна колко близо до истината всъщност беше тази теория. Чувстваше се малко виновна, че не казва на Бел за странното си преживяване с херцог Ашбърн. Обикновено си споделяха всичко. Но Ема изпитваше странно чувство за собственост относно времето, прекарано с херцога, и не искаше да споделя спомените си с никого, дори с Бел.
— Е, мисля си, че е наистина изумително, че графиня Уайлдинг е жената, която ти е дала тези обици — подсмихна се Бел. В светлосините й очи блестеше веселие. — Познавам Софи доста добре. Тя не е много по-възрастна от нас. Мама и нейната майка са много добри приятелки. Всички ще занемеят и няма да повярват, когато чуят какво се е случило. Макар че може би не трябва да казваме нищо. Не мисля, че мама ще погледне благосклонно на излизането ти навън, облечена като прислужница. Все пак ситуацията е много забавна. Не мога да повярвам, че Софи ти е дала бижута, за да подсигури бъдещето ти. Защото с твоето състояние можеш да купиш и продадеш всички нас.
— Едва ли — каза сухо Ема, поглеждайки многозначително наниза перли около шията на Бел. — Освен това тя си мислеше, че съм прислужница.
— Знам, знам. Все пак, всичко е толкова смешно. Иска ми се Софи да дойде тази вечер. Умирам си да видя лицето й, когато прекрачи прага на балната зала и види „кухненската прислужница“, пременена в целия си блясък.
— Наистина, Бел, това определено е жестоко от твоя страна. Графинята беше доста уплашена този следобед. Почти изгуби сина си.
— Ти наричаш мен жестока? Ти, кралицата на всички практикуващи шегаджии? Същото момиче, което изпрати на бедния Нед фалшива любовна бележка от Клариса Трент?
Ема се опита да потисне дяволитата си усмивка.
— Наистина, не беше нужно да се вдига толкова голяма врява.
— Абсолютно си права — посочи Бел със забележим сарказъм. — И нямаше да се случи, ако Нед не беше безнадеждно заслепен от девойката.
Ема се огледа невинно.
— А откъде можех да зная това? Все още не бях направила дебюта си, както знаеш. Не бях осведомена за последните клюки.
— Само дето той споменаваше името й поне по сто пъти на ден.
Ема каза „хм“ и погледна високомерно братовчедка си.
— Наистина, всичко беше за добро. Сега поне знаем какво малко интригантско „ти-знаеш-какво“ е Клариса. И, както стана ясно, спасих брат ти от ужасна съдба.
— Предполагам — призна Бел, — но Нед беше толкова съкрушен, след като й призна любовта си, а тя категорично оповести, че ще се омъжи за херцог с много пари.
— Мисля, че беше по-разстроен, защото тя не се оказа толкова съвършена, колкото той си мислеше, че е, отколкото заради това, че не отвърна на чувствата му. Но достатъчно на тази тема. Научих си урока — без повече намеса в любовния живот на Нед. Дори ако съм постъпила правилно. И така, кажи ми, защо Софи няма да дойде довечера?
— Не съм сигурна. Може би защото съпругът й отсъства по работа в Западните Индии2 за няколко месеца. Мисля, че й липсва. Беше женитба по любов — въздъхна Бел романтично.
— Най-вероятно така е по-добре — въпреки, че ще пропуснеш да видиш шокираното й изражение. Тя ще получи най-голямата изненада в живота си, ако ме види тази нощ. Сигурна съм, че ще е много по-лесно за всички, ако просто я посетя утре сутрин.
— Вероятно си права. Все пак кажи, че мога да дойда с теб. Толкова искам да съм там, когато те види.
— Добре, добре, разбира се, че можеш… Оуу! — извика Ема, когато Мег издърпа косата й малко по-енергично.
— Оставете оплакванията, мис Ема — скара се Мег. — Иска се много работа и малко болка, за да бъдете красива.
— Господи! Ако изисква толкова много болка, наистина не искам да бъда красива. Просто остави косата ми пусната. Много по-удобно е така.
Мег изглеждаше отчаяна.
— Не мога да направя това! Изобщо не е модерно.
— О, добре, прави, каквото ти харесва, Мег. Просто се опитай да сведеш неудобствата до минимум.
2
Западни Индии — Днешните Карибски острови. През 1492 г. мореплавателите от експедицията на Христофор Колумб са първите европейци, достигнали до островите. До края на живота си Христофор Колумб е убеден, че е достигнал до Азия, затова нарича региона „Западни Индии“, а местното население — „индианци“. — Б.пр.