Бел се засмя.
— О, Ема, не знам как ще правиш това през целия сезон.
— Аз също. Изглежда не мога да запомня как да се държа благовъзпитано.
— Престанете да си клатите главата! — извика Мег. — Иначе ще бъдем тук цяла нощ и ще пропуснете бала.
— От начина, по който ме боли главата, не мисля, че това ще е толкова лошо — измърмори Ема.
— Каза ли нещо? — разсеяно попита Бел.
— Нищо. — Ема не искаше Бел да знае колко голяма беше цицината на главата й в действителност. Бел със сигурност щеше да каже на майка си, а тя знаеше, че леля й ще се поболее от притеснение. Вечерта щеше да бъде провалена, освен ако не игнорираше болката и не се усмихваше въпреки нея до края на тържеството. — Защо не ми разкажеш повече за Софи? — предложи Ема, просто за да поддържа разговора.
— Софи? Тя е прекрасна личност. Въпреки че говори много.
Ема се изкикоти.
— Забелязах.
— Тя и съпругът й са ужасно предани един на друг. Знам, че той й липсва много.
— Има ли някакво семейство?
Бел повдигна вежди при интереса на Ема.
— Просто искам да знам колко хора ще разберат за малкото ми приключение — бързо каза Ема.
— Има майка и един брат.
— Наистина? — Ема се опита да звучи нехайно, но гласът й беше задъхан и развълнуван.
— Да, мисля, че трябва да е на около двадесет и осем години сега. Той е съвършено красив, с гъста черна коса и най-зелените очи, които някога си виждала.
Ема почувства пристъп на ревност, но бързо го потисна. Мъжът беше арогантен, надменен грубиян и тя беше сигурна, че ни най-малко не се интересува от него. Нямаше значение, че целувката му беше най-вълнуващото нещо, което й се беше случвало, откакто беше пристигнала в Лондон.
— Звучиш много заинтересована от него, Бел — попита тя предпазливо.
— От херцог Ашбърн? Сигурно се шегуваш. Той е красив дявол, но несъмнено е опасен. Никога не общува с дами, само с жени, ако разбираш какво имам предвид. В действителност аз едва го познавам, но — Бел се наведе напред съзаклятнически — съм чувала, че е оставил разбити сърца из цяла Англия. И на Континента.
— Звучи много интересно.
— Интересен, да. Подходящ — изобщо. Мама и татко ще припаднат, ако му хвърля око. Той е заклет ерген. Няма да се ожени още доста години. Залагам си перлите на това. А когато го направи, ще бъде за някоя глупава малка девойка, която лесно ще може да държи под контрол и да пренебрегне веднага, след като му осигури наследник.
— О! — Ема се почуди защо се почувства толкова потисната изведнъж.
— Той дори няма да дойде довечера. Сигурна съм в това. Поканен е, разбира се. Получава покани за всичко, но не посещава нищо, освен ако семейството му не го принуди. Вероятно има десетки любовници, скрити из цял Лондон. Освен това съм сигурна, че няма да искаш да се запознаеш с него. Постоянно е намръщен и вероятно ще те сдъвче, ако му кажеш дори две думи.
— Боже, той започва да ми изглежда много неприятен.
— О, не бих го нарекла точно „неприятен“. Нед само го възхвалява. Ако искаш да знаеш, те членуват в един клуб. Казва, че всичките му приятели му се възхищават. Повечето то тях искат да бъдат като него. — Бел сви рамене. — Той е престъпно богат и греховно красив. Мисля, че просто мрази светския живот и няма достатъчно търпение, за да се преструва, така че просто се мръщи на всички, които не го интересуват. Повечето от приятелките ми са ужасени от него, когато не планират как да го заведат до олтара, разбира се.
— Трябва да е доста забележителен, за да притежава такава сила — изкоментира Ема.
— О, да, наистина е доста възмутително, как винаги постига своето. Изглежда всички го насърчават.
— Защо?
— Ами, от една страна, заради титлата му, все пак той е херцог. А и както споменах, е извънредно заможен. Но ако го видиш, сама ще разбереш за какво говоря. Той определено излъчва сила. Необикновен екземпляр е.
— Бел! — засмя се Ема. — Майка ти ще припадне, ако те чуе да говориш по този начин.
— Мама губи съзнание толкова често, колкото и ти.
— Тогава се очаква да попадне под омаята на припадъка всеки момент — пошегува се Ема. Но вътрешно, тя изпусна въздишка на облекчение при уверението на Бел, че Алекс няма да присъства на бала. Главата все още я болеше и се чувстваше крайно изморена. В никакъв случай нямаше да насърчава арогантния херцог, но с нейното неразположение не би успяла да издържи още един рунд с него.