— Мислиш ли, че биха могли да изчакат няколко минути? Имам леко главоболие — небрежно каза Ема.
В действителност тя се чувстваше така, сякаш някой я е удрял със сопа по слепоочието. Шеметният танц с Джон Милууд само бе увеличил болката.
Ема изгледа многозначително Бел, която бе обещала да не казва на майка си за злополуката следобед, след което се обърна към леля си.
— Лельо Керълайн, ще бъде ли ужасно неучтиво, ако се оттегля в стаята си за не повече от десет или петнадесет минути? Главата ми пулсира от всичкото това вълнение и съм сигурна, че няколко минути тишина ще са достатъчни, за да се почувствам по-добре.
— Разбира се, скъпа. Просто ще кажа на всеки, който се поинтересува, че си отишла да се освежиш.
— Благодаря ти — въздъхна Ема. — Няма да се бавя. Обещавам.
Тя излезе от балната зала и тръгна по стълбите към личните покои в имението.
Веждите на Алекс се повдигнаха, когато дочу молбата на Ема и на лицето му се появи възхитителна усмивка.
— О, не — предупреди Дънфорд, след като правилно разтълкува изражението на своя приятел. — Дори и на теб нещо такова няма да ти се размине, Ашбърн. Това е недопустимо. Не можеш да последваш една благородна дама в спалнята й. Ти дори не я познаваш.
— О, но аз я познавам.
Дънфорд опита с друга тактика.
— Ако те хванат, това ще съсипе репутацията й още на първия й бал. Ще трябва да се ожениш за момичето. Няма да има друга алтернатива. Ще трябва да постъпиш почтено.
— Никой няма да ме види — заяви Алекс със сдържан тон. — Ако някой те попита за мен, кажи им, че съм отишъл… да се освежа.
С тези думи той излезе от скривалището си и последва Ема извън балната зала, а стъпките му бяха внимателни и тихи.
Коридорът беше оставен неосветен, за да обезкуражи подпийналите гости и влюбените двойки да пренесат веселбата до всички кътчета на къщата, но Ема лесно откри стаята си. Тя запали само една свещ, предпочитайки полумрака заради главоболието си. С непростимо шумна прозявка свали обувките си и се сгуши между меките, бели завивки на леглото си. Въздъхна дълбоко, разтри слепоочието си и реши, че наистина се е насладила на първия си прием в Лондон. Вярно, че бе срещнала немалко тесногръди и надути аристократи, но се бе запознала и с много интелигентни и интересни мъже и жени. Само ако не беше тази ужасна цицина на главата й. Знаеше, че щеше да си прекара по-добре, ако не се чувстваше така. Бе толкова невероятно уморена.
Ема остави клепачите си да се затворят и простена тихо, докато се чудеше как изобщо щеше да се надигне отново, за да се върне на приема.
Алекс бързо и тихо се вмъкна в стаята, като наум благодари за добре смазаните панти на вратата. Той се спря за момент, дарявайки младата жена с нежен поглед. Така заспала, тя бе спокойна и очарователна, без намек за острия й език и бърз ум. Лека усмивка докосна лицето й, както се бе сгушила дълбоко в завивките и Алекс си помисли, че няма нищо на този свят, което да иска да направи повече от това, да я вземе в ръце и да я приласкае, докато заспи. Той се спря и се намръщи, учуден от целомъдрените си мисли. Честно казано, не можеше да си спомни последния път, в който бе изпитвал нежни чувства към някоя жена.
Внезапно Ема изтегна тялото си с котешко мъркане. Алекс усети как страстта обхваща ума и тялото му, когато гърдите й опънаха плата на корсета й. Очите й все още бяха затворени и тя въздъхна със задоволство. Алекс се върна до вратата.
Ема се сви отново на кълбо и си помисли, че усамотението е наистина прекрасно. В този момент Алекс затвори вратата с отекващо щракване. Очите на Ема се отвориха от ужас и тя ахна при вида на чернокосия, зеленоок мъж, чието мощно телосложение сякаш изпълваше цялата стая.
— Здравей, Мег.
Глава пета
За една благословена секунда, Ема си помисли, че халюцинира. Просто нямаше начин този зеленоок дявол да се намира в спалнята й. Освен това тя наистина бе ударила главата си доста силно този следобед. Беше чувала, че подобни инциденти причиняват странни неща на човешкото съзнание. Тогава херцог Ашбърн я дари с една дяволита усмивка и се настани в креслото.
В този момент Ема разбра, че той очевидно е истински. Никоя нейна халюцинация не би била толкова ужасна. Дъхът й заседна в гърлото и изведнъж й прилоша.
Мили боже, роднините й прекараха последния месец в опити да я научат на порядките във висшето лондонско общество, но никой не й бе обяснил какво да прави, ако открие джентълмен, не, развратник, в спалнята си. Ема знаеше, че трябва да каже нещо или дори да изкрещи, но от устните й не се отрони нито звук.