И тогава тя внезапно си даде сметка, че все още се е излегнала в леглото си в особено компрометираща поза. Поглеждайки го, тя бързо разбра, че херцогът също е забелязал този факт. Горещият му поглед сякаш се врязваше в кожата й и Ема се изчерви от неудобство. Тя се изправи припряно, притискайки възглавница към гърдите си, в желанието си да се предпази от погледа на Алекс.
— Жалко — отбеляза той саркастично.
Очите на Ема се стрелнаха към неговите. Все още не бе проговорила, тъй като нямаше доверие на гласа си.
Ашбърн отговори на въпроса, който видя в очите й.
— Не са много жените, които имат толкова прекрасни гърди, колкото твоите. Жалко е да ги криеш.
Думите му само накараха Ема да стисне възглавницата още по-здраво. Алекс се засмя на благоприличието й.
— Освен това — продължи той, — не криеш от мен нещо, което да не си показала малко по-рано на цял Лондон.
С тази разлика, че тогава обществото не се намираше в спалнята ми, помисли си гневно Ема.
— Наистина, Мег, или трябва да кажа Ема? Не може да ме убедиш, че си няма. Видях доста от темперамента ти по-рано този следобед. Със сигурност има какво да кажеш?
Ема изрече първото, което й дойде на ум.
— Мисля, че ще повърна.
Този коментар хвана Алекс напълно неподготвен и той се надигна от стола си.
Ема се страхуваше, че ще се разсмее при вида на искрената паника, която бе изписана върху лицето му.
— Мили боже — възкликна той, оглеждайки стаята за някакъв съд.
След като не откри такъв, се обърна към жената в леглото.
— Сериозно ли говориш?
— Не. Въпреки че присъствието ви наистина разстрои стомаха ми.
Алекс отново бе изненадан. Американското момиче бе успяло напълно да го обърка, което бе същински подвиг. Би трябвало да я удуши заради тази дързост, но тя изглеждаше толкова дяволски невинна и привлекателна докато седеше на леглото със стисната възглавница пред гърдите, че той можеше само да се засмее.
— Жените са ми казвали, че предизвиквам у тях безброй чувства — каза провлечено, — но гаденето никога не е било едно от тях.
Ема пренебрегна коментара му.
— Какво, за бога, правите тук? — попита тя най-накрая.
— Не е ли очевидно? — Зелените очи на Алекс проблеснаха, когато се наведе напред. — Дойдох, за да те открия.
— Мен? — изписка Ема, надявайки се, че е станала някаква грешка. — Вие дори не ме познавате.
— Права си — замислено отвърна Алекс. — Но се запознах с едно момиче от кухнята този следобед, което забележително много приличаше на теб. Червена коса, виолетови очи. Случайно да имаш близначка? — Той се усмихна опасно. — Тя обаче нямаше нищо общо с теб като темперамент. Бе енергично момиче. Едва успяваше да държи ръцете си далеч от мен и ме целуваше на най-неописуеми места.
— Не съм! — извика Ема. — Как смеете дори да го изричате!
На избухването й Алекс отговори като просто повдигна едната си вежда.
— Значи признаваш, че си била в каретата ми този следобед?
— Знаете, че е така. Няма смисъл да го отричам.
— Вярно е — съгласи се Алекс, облягайки се удобно назад в креслото.
— Чувствайте се като у дома си.
Алекс не обърна внимание на сарказма й.
— Благодаря. Много си любезна. А сега — изкомандва той — бих искал подробно обяснение как така беше облечена като прислужница и се мотаеше из Лондон без придружител.
— Моля? — изкрещя вбесена Ема.
— Чакам обяснението ти — гласът му бе убийствено търпелив.
— Е, няма да получите такова, арогантен негоднико — каза тя горчиво.
— Прекрасна си, когато се ядосаш, Ема.
— Винаги ли трябва да говорите такива скандални неща?
Алекс сложи ръце зад главата си и се облегна назад, сякаш размишляваше върху гневния й въпрос.
— Всъщност, винаги съм се гордял с това, че съм малко скандален.
— Обзалагам се, че е така — промърмори тя.
— Какво каза?
Ема реши да опита друга тактика.
— Мисля, че се държите повече от леко скандално. Въпреки че идвам от Съединените щати, дори и аз зная, че това изобщо не е редно — въздъхна Ема, сякаш преценяваше опасността на ситуацията, в която се намираше. — Да не сте решили да разрушите репутацията ми? А аз толкова отчаяно се опитвам да накарам чичо и леля да се гордеят с мен.