Алекс внезапно изпита чувство за вина заради поведението си, когато видя тъжното изражение на лицето й. Виолетовите й очи блестяха нежно от непролети сълзи, а косата й проблясваше като огън под мъждукащата светлина на свещта. Заля го вълна от нежност и той трябваше да се пребори с нуждата да я държи в прегръдките си. Искаше да я утеши и защити, а не да я съсипва. По дяволите, дори не бе сигурен защо изобщо дойде тук.
Но знаеше, че трябва да преодолее странната нежност, която изпитваше към американското момиче. Все още не бе срещнал млада дама на възраст за женене, която да го види такъв, какъвто е, отвъд титлата и богатството му. Ако си позволеше да изпита чувства към Ема, бе сигурен, че ще пострада. И някак инстинктивно усещаше, че тя притежаваше способността да го нарани повече от всеки друг.
Така че той затвори сърцето си и придаде остра нотка на гласа си.
— Сигурен съм, че леля ти и чичо ти са много горди — каза той, а гласът му бе пропит със сарказъм. — Половината от висшето общество — по-точно мъжката половина — положително точи лиги по теб. Убеден съм, че можеш да очакваш половин дузина предложения за брак още преди месецът да е изтекъл. Би трябвало да успееш да си хванеш доста добра титла.
Ема трепна видимо при словесните му нападки.
— Как можете да кажете нещо толкова жестоко? Вие дори не ме познавате.
— Ти си жена — отвърна простичко той.
— Какво общо има това?
Алекс забеляза, че в яростта си, Ема бе захвърлила възглавницата настрана. Кожата й се бе зачервила от гняв и гърдите й се повдигаха и спускаха с всяко вдишване. Младият мъж си помисли, че тя изглежда възхитително, но се принуди да държи желанието си под контрол.
— Жените — обясни той търпеливо — прекарват първите осемнадесет до двадесет и една години от живота си в усъвършенстване на социалните си умения. И когато решат, че са готови, се появяват във висшето общество, за да вземат участие в няколко приема, пърхат с мигли, усмихват се кокетно и си хващат съпруг. Колкото по-висока е титлата и повече са парите, толкова по-добре. И повечето пъти бедният човечец дори не знае какво го е сполетяло.
Ема очевидно бе потресена, тъй като ужаса ясно се четеше по лицето й.
— Не мога да повярвам какво казахте току-що.
— Оскърбена ли си?
— Напълно.
— А не трябва. Така стоят нещата. Нито аз, нито ти можем да направим нещо по въпроса.
Изведнъж Ема почувства как гневът й се превръща в съжаление. Какво, за бога, се е случило с този мъж, та го е направило толкова твърд и жесток?
— Никога ли не сте обичали някого? — попита тя тихо.
Алекс я погледна остро при деликатния й въпрос и бе изненадан да види истинска загриженост в очите й.
— А ти си обичала толкова много, че накрая си станала експерт, така ли? — контрира той със също толкова мек глас.
— Не по този начин — заяви Ема многозначително. — Но ще се влюбя. Някой ден ще обичам някого. А дотогава имам баща си и чичо Хенри, и леля Керълайн, и Бел, и Нед. Не бих могла да си мечтая за по-прекрасно семейство и ги обичам всички. Няма абсолютно нищо, което не бих направила за тях.
Алекс осъзна, че му се иска и той да е включен в тази привилегирована група от хора.
— Знам, че и вие имате семейство — продължи Ема, спомняйки си срещата със сестра му. — Не ги ли обичате?
— Разбира се, че ги обичам. — Изражението на Алекс омекна за първи път тази вечер и Ема не можа да пропусне любовта в очите му, когато се сети за семейството си. Той се засмя. — Може би си права. Изглежда има няколко жени на този свят, които са достойни за любов. За съжаление съм в близка роднинска връзка с всяка от тях.
— Мисля, че се страхувате — смело каза Ема.
— Надявам се, че възнамеряваш да обясниш коментара си.
— Вие сте уплашен. Далеч по-лесно е да не допускате хората до себе си, отколкото да ги обичате. Ако пазите сърцето си заобиколено от здрави стени, никой няма да може да се доближи достатъчно, за да го разбие. Не сте ли съгласен?
Ема погледна в очите му и се стресна от втренчения му поглед. Проклинайки се, че е такава страхливка, тя погледна встрани.
— Вижте… — заекна тя, опитвайки се да запази куража, от който се нуждаеше, за да му говори по такъв прям начин. — Мога да видя, че не сте лош човек. Очевидно изпитвате дълбока загриженост към семейството си, така че би трябвало да сте способен да обичате. Вие просто се страхувате да бъдете уязвим.