Алекс беше изумен едновременно от съчувствената й реч и от обезпокоителната й точност. Тихите й думи го караха да се чувства изключително неловко.
Не осъзнаваше ли тя, че нейните нежни слова можеха да преминат през бронята му далеч по-ефективно, отколкото всеки меч? Внезапно се почувства неудобно и реши да смени темата, преди да й се удаде друга възможност да наруши душевното му равновесие.
— Все още не си ми обяснила защо беше излязла навън, облечена като прислужница този следобед — рязко отсече той.
Ема се стресна от внезапния обрат на разговора, както и от остротата на гласа му, която събуди гнева й за пореден път.
— Защо изобщо трябва да обосновавам действията си пред вас?
— Защото настоявам да го направиш.
— Какво? Сигурно се шегувате! — възмути се Ема. — Вие… надменен, арогантен, безсрамен…
— Започваме отново — прекъсна я спокойно Алекс — Възхитен съм от изчерпателния ти речник.
— Има още доста там, откъдето идват тези — каза Ема през стиснати зъби.
— Не съм се съмнявал и за миг.
— Защо, вие, непоносима, отвратителна…
— Ето пак.
— … свиня! — Ема плесна с ръка устата си, когато осъзна какво бе изрекла току-що и започна тихо да се тресе от смях. Просто не можеше да се спре. Както седеше върху меката бяла завивка във възможно най-неженствената поза, тя прегърна краката си и наклони глава към тях, докато се смееше. Тялото й се разтърси неконтролируемо, когато се опита да сдържи кикота си. Пълната абсурдност на положението, в което се намираше, внезапно я застигна и макар да знаеше, че трябва да припадне или нещо подобно, тя не можеше да не е крайно развеселена.
Алекс наблюдаваше смеха на Ема с изненада. Тази жена действително успяваше да намери нещо забавно в компрометиращата си позиция — това бе забележително! Но скоро откри, че веселостта й е заразителна. Дрезгавият му смях се присъедини към тихия й кикот, докато наблюдаваше как бледите й, нежни рамене се повдигат и спускат с всяко хихикане. Кикотът на Алекс се оказа пагубен за Ема и тя избухна в силен, гърлен смях. Неспособна да контролира треперещото си тяло, тя постъпи така, както би направила, ако в стаята й беше Бел, а не херцог Ашбърн и се просна по гръб, оставяйки краката си да висят от ръба на леглото.
Алекс я наблюдаваше очарован. Излегната върху леглото, с пламтящи коси, разпръснати на фона на бледите чаршафи, тя изглежда не го забелязваше.
Погълната от смеха си, Ема бе естествена, в нея нямаше и следа от фалш и тя напълно бе забравила за жадния му поглед. Алекс си помисли колко е великолепна.
Как изобщо щеше да държи ръцете си далеч от нея?
— О, боже — ахна Ема, когато най-накрая се отърси от пристъпа на смях. Бореше се за глътка въздух, макар отчаяно да се опитваше да се сдържа. Положи ръка върху гърдите си, които се повдигаха и спускаха трескаво, докато накрая възвърна контрол над себе си. — Какво ли си мислите за мен?
— Мисля — Алекс направи пауза, докато прекосяваше стаята с бърза крачка и стигна до подножието на леглото й, — че си красива.
Ема вдигна краката си отново на леглото и се сви до таблата. Коприненият му глас разтапяше крайниците й и тя бе ужасена от реакцията си към него. Трябваше да остави колкото е възможно повече разстояние между себе си и този опасно красив мъж, който се бе вмъкнал в спалнята й.
— Красотата е само на повърхността — заядливо отвърна тя, опитвайки се да смекчи напрежението, което витаеше във въздуха.
— Много проницателно — каза Алекс с кимване. — Позволи ми да перифразирам. Мисля, че си великолепна.
Радост разтърси Ема като десетина хиляди мънички пламъчета и тялото й изтръпна от странните, непознати чувства. Знаеше само, че присъствието на Алекс й влияе по начин, който не разбираше и я плашеше.
Ашбърн улови плахия й поглед.
— Скъпа моя Ема… — започна той.
Внезапно младата жена почувства нужда да се наложи и да възвърне част от самочувствието, което той й бе отнел, затова изправи гръб с престорена храброст.
— Аз със сигурност не съм вашата скъпа Ема — отвърна тя официално.
— Наистина ли? Тогава чия „скъпа Ема“ си?
— Какъв абсурден въпрос.
— Ни най-малко. Тъй като — той пое едното й босо стъпало и започна да го масажира — ако все още не принадлежите на някого другиго, мисля, че мога да ви направя своя.
Ема ахна, когато ръцете му продължиха да масажират ходилото й. Никога не бе и сънувала, че едно такова докосване може да предизвика подобни усещания в корема й, помисли си тя паникьосано, докато издърпваше крака си, за да избяга от ръцете му. Отдръпването й само засили неговата решителност и силните му, загорели ръце се плъзнаха нагоре към подгъва на полата й и към прасеца. Ема несъзнателно навлажни устни, когато възхитителни спазми на удоволствие се стрелнаха нагоре по крака й.