— Приятно е, нали? — ухили се Алекс.
— Не, не мисля, че ми харесва въобще — бе нейният сдържан отговор.
— Така ли? — попита невинно Алекс. — Тогава просто ще трябва да се постарая повече.
Ръцете му лениво се преместиха нагоре, докато не докосна меката плът точно под коляното й.
— Това харесва ли ти? — пред замаяното й изражение, той продължи. — Не? Може би тогава една целувка?
Преди Ема да има възможност да реагира, той хвана крака й и я издърпа така, че да легне по гръб. Излегна се до нея, а твърдото му тяло се притисна към нейното. Повдигна брадичката й със силната си длан, придърпа лицето й към своето и устните му нежно срещнаха нейните.
— Не — прошепна немощно Ема. Не разбираше как този мъж се бе появил в спалнята й или как се бе оказал легнал в леглото й, но най-вече не разбираше защо тялото й изведнъж бе на път да избухне в пламъци.
— Само една целувка — простена Алекс до устните й, а гласът му бе пресипнал от желание. — Ако кажеш „не“ след целувката, ще спра. Обещавам.
Младата жена не каза нищо, просто остави клепачите си да се затворят, докато езикът му очертаваше контурите на устните й. Това деликатно докосване премахна задръжките на Ема и тялото й отговори без срам. Обви ръцете си около врата му и притисна ханша си инстинктивно към него. С лек стон тя разтвори устните си като едва осъзнаваше собствените си действия. Алекс се възползва от реакцията й и веднага вмъкна езика си в устата й, изследвайки вътрешните й дълбини.
— Господи, колко си сладка — дрезгаво прошепна той. Отново се потопи в устата й, настойчиво и изучаващо. Ема отвърна на интимната милувка с плам, какъвто никога не бе предполагала, че притежава. Едната й ръка бе заровена в гъстата му копринена коса, а другата бродеше по твърдите мускули на гърба му.
Алекс изстена, тъй като нейното докосване го възпламеняваше. Без да прекъсва целувката, той се премести и покри тялото й със своето като я притискаше разгорещено към дюшека. Ема изстена пламенно при тази нова близост и звукът, който се отрони от устните й, допълнително увеличи желанието му.
— Кой би си помислил, че толкова дребна личност ще притежава толкова много страст? — промърмори той, докато устните му нежно се спускаха надолу по меката, бяла кожа на врата й.
Ема трепереше от непознатото желание, което пораждаха у нея ласките му.
— Какво правите с мен? — попита дрезгаво тя.
Смехът на Алекс бе дълбок и гърлен, когато устните му се върнаха върху нейните.
— Правя любов с теб, сладката ми. И ти се чувстваш така — ръката му се плъзна близо до гърдите й и Ема ахна, когато почувства внезапната топлина, която проникна през сатена на роклята й и изгори кожата й, — защото ме желаеш точно толкова, колкото и аз теб.
— Това не е вярно — заяви Ема разтреперана, но знаеше, че лъже още докато думите се отронваха от устата й.
Устните на Алекс се отместиха от лицето й и гризнаха меката възглавничка на ухото й.
— О, скъпа моя Ема, нима успяха вече да те превърнат в предвзета английска дама?
Ема усещаше топлия му дъх до ухото си докато говореше, но нищо не можеше да я подготви за яростната атака на желанието, която я връхлетя, когато езикът му внезапно се стрелна напред и започна да я милва.
— Мхм — въздъхна тя, без да е в състояние да се спре и да не изрази удоволствието си.
Алекс само се ухили.
— Не се срамувай от това, което изпитваш, Ема. Никога не го прави. Това е напълно естествено. Няма нищо лошо или нередно в него независимо какво биха ти казали височайшите матрони.
— Не са ми казвали, че тези усещания са лоши сами по себе си — гласът на Ема потрепери. — Просто ми обясниха, че са неприемливи, освен ако не съм омъжена.
Алекс направи гримаса, когато чу съдбовната дума, започваща с „о“ и желанието му леко намаля.
— Ако бях на твое място, не бих очаквал предложение за брак точно от мен — смъмри я той нежно.
— Не съм! — отвърна рязко Ема, отдръпвайки се от него.
— Добре!
— Никога няма да се омъжа за вас.
— Това е много добре за теб, тъй като не си спомням да съм те молил за това.