Ема се разгневи.
— Нямаше да се омъжа за вас дори да бяхте последният мъж на земята! — Тя замълча за секунда, докато обмисляше това очевидно често употребявано клише. — Е, може би ако наистина бяхте последният мъж на земята… но само тогава!
Алекс реши, че обича нейния очевидно здрав разум.
— Но след като виждам много добре, че не сте такъв — продължи Ема, — което е повече от очевидно предвид факта, че долу има цяла бална зала, претъпкана с подходящи за женитба джентълмени… — Устните на Алекс се събраха в мрачна линия. — … мисля, че трябва да напуснете стаята ми веднага.
— Не съм съгласен.
— Не ме интересува.
— Изглежда сме в задънена улица — каза Алекс провлечено. — Чудя се кой ще спечели.
— Нямам никакви съмнения относно резултата — заяви Ема смело. — Махайте се от стаята ми!
Алекс повдигна вежди при гнева на Ема. Видимото му безразличие само я вбеси още повече.
— Веднага! — избухна тя.
Алекс се изправи и изпъна сакото си.
— Ако има нещо, което да съм научил — коментира той хапливо, — то е никога да не споря с крещяща жена.
Ема веднага се намръщи.
— Аз не крещях. Никога не го правя.
— О, така ли?
— Едва повиших глас.
— За твое добро се надявам да не викаш — каза Алекс, — защото последното нещо, от което се нуждаем, е семейството ти да дотича тук. Особено сега, когато уточнихме липсата на желание да се омъжим един за друг.
— О, по дяволите — въздъхна Ема.
— Какъв език само — смъмри я Алекс и тогава осъзна, че звучи точно като сестра си.
— О, замълчете. Последното нещо, от което се нуждая, е да ми четете лекция.
Ема скочи на крака и приглади виолетовите гънки на роклята си.
— Изглеждам ли достатъчно прилично? — попита тя, а в широко отворените й очи се четеше нуждата от успокоение. — Не искам да излагам семейството си.
— Честно казано, изглеждаш сякаш току-що си била целувана. И то доста.
Ема изпъшка и се втурна към огледалото, за да проучи щетите. Алекс беше прав. Страните й бяха зачервени, а от шнолата й се бяха изплъзнали кичурчета коса, които се спускаха съблазнително около лицето й.
— Е, поне не би трябвало да е особено трудно да си оправя косата. Мег абсолютно винаги се опитва да я подреди така, че да отговаря на най-новите модни тенденции, но аз най-накрая успях да я убедя, че така е по-семпла, по-удобна и ми отива повече.
— Не ми казвай, че всъщност имаш прислужница на име Мег.
— Да, все пак е трудно да мислиш творчески, когато току-що си ударил главата си.
Ема се бореше храбро да обуздае гъстата си коса.
— Позволи ми — измърка Алекс, докато се приближаваше зад нея.
Ема бе шокирана, когато той вдигна четката й за коса и започна да разресва косата й внимателно, подреждайки я над главата й.
— Дори няма да питам откъде сте се научил да се справяте с женски фризури.
— Може би не трябва.
— Имал сте десетки любовници, сигурна съм.
— Клюкарствала си по мой адрес — обвини я той.
— Само малко — призна тя.
— Колко несправедливо от твоя страна. Аз дори не знаех истинското ти име.
Алекс грабна шнолата от пръстите на Ема и сръчно прихвана косата й.
— Е, сега вече го знаете — отбеляза Ема, неспособна да измисли по-интересен отговор.
— Да, така е — отвърна Алекс по същата причина.
Двамата замълчаха и просто наблюдаваха другия колебливо. Накрая Ема наруши тишината.
— Но не трябва да се държите така, сякаш ме познавате. Не бих искала някой да си помисли нещо неприлично.
— Разбира се. Но можеш да бъдеш сигурна, че ще намеря начин да бъдем подходящо представени един на друг колкото е възможно по-скоро. И тогава ще ти е наистина трудно да ме избягваш.
— Не и поради липса на опити, сигурна съм — обидните думи се отрониха от устните й преди Ема да успее да ги спре, но Алекс само се засмя леко.
— Ти си очарователно остроумна, скъпа моя Ема — главата му неочаквано се спусна надолу и той положи бърза целувка върху изненаданите устни на Ема. — Сега тръгвай, върни се на бала си. Няма да те последвам още най-малко четвърт час.
Ема се втурна към вратата, отвори я и се плъзна в коридора. Спря за кратко и мушна главата си обратно в спалнята.
— Обещавате ли?
Алекс се ухили.
— Обещавам.
Глава шеста
Ема изпусна въздишка на облекчение, щом затвори вратата на спалнята зад себе си. Въпреки че се бе запознала с херцог Ашбърн същия ден, тя знаеше инстинктивно, че е човек, който държи на думата си и няма да причини непоправим скандал като я последва веднага в балната зала. Той щеше да изпълни обещанието си и да изчака най-малко петнадесет минути преди да се появи. Ема се движеше мълчаливо през тъмните коридори в дома на братовчедите си, докато стигна на върха на стълбите, които водеха до ярко осветената бална зала. Тя се спря за момент, за да огледа обстановката. Леля Керълайн със сигурност беше надминала себе си този път. Наистина бе спираща дъха гледка.