— Яйца. Искам по три във всяка купа. И без черупки, чувате ли ме? Ако намеря някакви черупки в кейковете си, ще ги оставя в кухнята и вместо тях ще поднеса главите ви.
— Боже, боже, Кук е свирепа тази сутрин — подсмихна се Бел.
— Чух това, госпожичке! Да не мислеше, че няма да го чуя. Няма нищо такова. Сега, ако смятате да стоите в кухнята ми, връщайте се на работа!
— Къде държите яйцата? — Ема претърси сандъка, където стояха малотрайните продукти. — Не ги виждам никъде.
— Тогава не гледаш внимателно. Знаех си, че вие двете нямате никакъв готварски нюх. — Готвачката пристъпи тежко към сандъка и го отвори. Но и нейното търсене се оказа безполезно. — Да ме вземат дяволите. Свършили сме яйцата. — Отново се намръщи и извика силно. — Кой беше глупакът, който е забравил да вземе яйца от пазара?
Не беше изненадващо, че никой не вдигна ръка.
Готвачката огледа стаята и погледът й накрая се спря върху млада прислужница, която се беше прегърбила върху купа с дребни плодове.
— Мери — извика тя. — Изми ли ги вече?
Мери избърса ръце в престилката си.
— Не, мадам, има още купища. Никога не съм виждала толкова много дребни плодове.
— Сузи?
Сузи беше до лактите в сапунена вода, докато припряно миеше посудата.
Ема се огледа. Имаше поне дузина човека в кухнята и всички изглеждаха ужасно заети.
— Е, това е просто превъзходно — измърмори готвачката. — Трябва да сготвя за четиристотин човека, а няма яйца. Както и свободен човек да отиде да купи.
— Аз ще отида — предложи Ема.
И Бел, и готвачката я погледнаха с изражение, което бе нещо средно между шок и ужас.
— Да не сте се побъркала? — попита готвачката.
— Ема, това просто не се прави — каза Бел точно в същия момент.
Ема завъртя очи.
— Не, не съм луда и защо да не мога да отида до пазара? Напълно способна съм да донеса няколко яйца. Освен това, малко свеж въздух ще ми се отрази добре. Стоях вътре цяла сутрин.
— Но някой може да те види — запротестира Бел. — Покрита си с брашно, за бога!
— Бел, не съм се запознавала с никого все още. Как мога да бъда разпозната?
— Не можеш да излезеш с униформата на прислужницата си.
— Точно заради нея ще мога да отида — обясни търпеливо Ема. — Ако облека някоя от моите сутрешни рокли, всички ще се питат, защо благородна дама е излязла навън без придружител, да не говорим, че е на път към пазара за яйца. Никой няма да погледне към мен, ако съм облечена като прислужница. Макар че ти със сигурност не можеш да ме придружиш. Ще те разпознаят на секундата.
Бел въздъхна.
— Мама ще ме убие.
— Както виждаш… след като Кук се нуждае от всички в кухнята, аз съм единственото решение на проблема. — Ема се усмихна. Победоносно.
Бел не беше убедена.
— Не знам, Ема. Струва ми се много нередно да те пусна сама навън.
Ема въздъхна раздразнено.
— Виж, ще си издърпам косата здраво назад, точно както правят нашите прислужнички. — Ема бързо прихвана косата си в кок. — И ще посипя още брашно върху роклята си. И може би ще размажа малко по бузите си.
— Това е достатъчно — прекъсна ги готвачката. — Няма нужда да пилеете повече от хубавото ми брашно.
— Бел? — попита Ема. — Какво мислиш?
— Не знам. На мама изобщо няма да й хареса.
Ема приближи лицето си до нейното.
— Тя изобщо няма да разбере за това, нали?
— О, добре — Бел се обърна към целия кухненски персонал и размаха пръста си. — Нито дума за това пред майка ми. Разбраха ли всички?
— Това изобщо не ми харесва — каза Кук. — Ама никак.
— Но нямаме голям избор, нали? — отвърна Ема. — Не и ако искате кейк за бала. И така, защо не дадете на Бел да изстиска тези лимони, а аз обещавам, че ще се върна преди дори да разберете, че ме няма. — С тези думи Ема грабна няколко монети от ръката на готвачката и се промъкна през вратата.
Когато излезе на улицата, тя пое дълбока глътка от хладния пролетен въздух. Свобода! Беше толкова приятно от време на време да избяга от пределите на къщата на братовчедите си. Облечена като прислужница можеше да се разхожда наоколо незабелязана. След тази нощ никога вече нямаше да е способна да напусне дома на Блайдън без придружител.
Ема зави покрай последния ъгъл по пътя до пазара. Използва времето като вървеше бавно надолу по тротоара и спираше да погледне през прозореца на всеки магазин. Както и очакваше, никой от дамите и джентълмените, които се разхождаха навън, не погледна малката, червенокоса прислужница, покрита с брашно.