Мъжът въздъхна.
— Софи, моля те, успокой се. Чуваш ли ме? Чарли е добре. Има едва забележима драскотина. Просто трябва да приемем, че той пораства и се налага да го следим по-отблизо.
Ема измърмори тихо. Знаеше, че трябва да позволи на тези хора да разберат, че се е върнала в съзнание, но ако трябваше да бъде честна, чувстваше клепачите си толкова ужасно тежки, а главата й пулсираше неконтролируемо.
— Тя свестява ли се? — попита Софи. — О, Алекс, не знам как да й благодаря. Каква смела прислужница! Може би трябва да я наема. Възможно е хората, за които работи сега, да не се отнасят добре с нея. Ще ми е много тъжно, ако е малтретирана.
Александър Едуард Риджли, херцог Ашбърн, въздъхна. Сестра му Софи винаги е била бъбривка, но изглежда говореше много повече от обикновено, когато е нервна или разстроена.
Точно тогава Чарли проговори.
— Какво става, мамо? Защо плачеш?
Гласът му я накара да заплаче още по-силно.
— О, бебчето ми — нададе стон тя, притискайки момчето до гърдите си. Взе лицето му в ръце и започна да го покрива с шумни целувки.
— Мамо! Спри това! Ще ме намокриш целия! — Чарли се опита да се отскубне от прегръдката на майка си, но тя го притисна по-близо, докато той протестираше. — Мамо, чичо Алекс ще си помисли, че съм мамино детенце!
Алекс се подсмихна.
— Никога, Чарли. Не ти ли обещах да те науча как се играе вист? Знаеш, че не играя карти с глезльовци.
Чарли кимна енергично, когато майка му внезапно го пусна.
— Ще учиш сина ми как да играе вист? — попита тя със силно изсумтяване. — Наистина, Алекс, той е само на шест години!
— Никога не си твърде млад, за да учиш, така виждам нещата аз. Нали, Чарли?
Момчето му отправи голяма беззъба усмивка.
Софи въздъхна високо, обезсърчена, че някога ще успее да контролира с твърда женска ръка брат си и сина си.
— Вие и двамата сте разбойници. Разбойници!
Алекс се подсмихна.
— Ние все пак сме роднини.
— Зная, зная. Още по-жалко. Но достатъчно за картите. Трябва да обърнем внимание на бедното момиче. Мислиш ли, че ще бъде наред?
Алекс вдигна ръката на Ема и провери пулса на китката й. Беше силен и стабилен.
— Предполагам, че ще бъде добре.
— Благодаря на Бога.
— Макар че ще има дяволски силно главоболие утре.
— Алекс, какъв е този език!
— Софи, престани да се правиш на пуританка. Не ти отива.
Сестра му се усмихна слабо.
— Не, предполагам, че не ми отива. Но ми се струва, че е редно все пак да кажа нещо, когато ругаеш.
— Ако чувстваш, че трябва да кажеш нещо, защо просто не изругаеш и ти?
Между тези закачки, Ема нададе слаб стон.
— О, боже! — възкликна Софи. — Тя се свестява.
— Коя е тя, все пак? — попита внезапно Чарли. — И защо скочи върху мен?
Устата на Софи се отвори.
— Не мога да повярвам, че току-що каза това. Ти, скъпо момче, почти беше прегазен от файтон! Ако тази мила дама не те беше спасила, щеше да бъдеш смачкан!
Малката уста на Чарли оформи голямо „О“.
— Аз си помислих, че тя е просто малко луда.
— Какво? — изпищя Софи. — Искаш да кажеш, че дори не видя каретата? Трябва да се научиш да бъдеш по-внимателен.
Високият глас на Софи накара главата на Ема да пулсира още по-силно. Тя изстена отново като искаше тези хора да й дадат само няколко минути тишина.
— Тихо, Софи — смъмри я Алекс. — Твоите крясъци очевидно я притесняват. Има нужда от малко спокойствие, преди главата да престане да я боли достатъчно, за да отвори очи.
Ема въздъхна. Очевидно имаше поне един човек в каретата със здрав разум.
— Знам, знам. Опитвам се. Наистина. Просто…
— Виж, Соф — прекъсна я Алекс. — Защо не отидеш до пазара да вземеш малко яйца, за да заменим тези, които тя изпусна? Ужасна бъркотия е там. Изглежда сякаш почти всички са счупени.
— Искаш да донеса яйца? — Веждите на Софи се събраха, докато размишляваше върху това невероятно действие.
— Не може да е толкова сложно да купиш яйца, Софи. Знам, че хората го правят всеки ден. Видях пазар няколко пресечки назад. Вземи кочияша ми с теб. Той ще ги носи.
— Не съм сигурна, че е подходящо да останеш насаме с нея в тази карета.
— Софи! — изскърца със зъби Алекс. — Тя е само кухненска прислужница! Никой няма да дойде и да настоява да се оженя за нея, защото сме били няколко минути насаме в каретата. За бога, просто отиди и вземи проклетите яйца!