Софи отстъпи. Знаеше, че е по-добре да не предизвиква прекалено много темперамента на по-големия си брат.
— О, добре. — Тя се обърна и изискано слезе от каретата.
— Вземи момчето с теб! — извика Алекс. — И го наблюдавай този път!
Софи го изгледа кръвнишки и му се изплези, след това хвана ръката на Чарли и двамата се отдалечиха от каретата.
— Хайде, Чарли — сгълча го тя. — Трябва винаги да се оглеждаш на двете страни, преди да пресечеш улицата. Просто ме наблюдавай. — Тя направи голяма демонстрация, като проточи шия във всички посоки. Чарли се засмя високо и заподскача нагоре-надолу.
Алекс се усмихна и се обърна към прислужницата, която беше положена върху подплатената седалка в каретата му. Не можеше да повярва на очите си, когато я видя да тича по улицата и да изблъсква Чарли от пътя на файтона. Храбростта не беше нещо, което беше свикнал да вижда в жени, и все пак тази млада прислужница беше показала доста от това качество. Бе привлечен от нея, трябваше да го признае. И не беше сигурен защо. Тя определено не бе обичайният му тип. Е, не, че той имаше нещо като „тип“ що се отнасяше до жените, но ако беше така, то със сигурност това малко червенокосо нещо нямаше да влиза в тази категория. И все пак, можеше да каже, че тя нямаше нищо общо с жените, с които обикновено общуваше. Определено не можеше да си представи младите дами от висшето общество, които майка му постоянно изправяше на пътя му, да рискуват живота си, за да спасят Чарли. Същото важеше и за по-зрелите жени, с които прекарваше вечерите си. Истината беше, че той бе заинтригуван от тази необикновена млада жена.
А сега тя беше в безсъзнание, защото си бе ударила главата с отвратителен тъп звук, когато двамата с Чарли се приземиха на калдъръмената улица. Алекс погледна към нея, докато отмяташе от очите й къдрица от меката кестенява коса. Тя изстена отново и Алекс реши, че никога не е чувал толкова приятен и сладък звук.
Проклятие, какво му ставаше? Знаеше много добре, че не бива да се увлича романтично по някакво слугинче. Алекс изстена, напълно отвратен от примитивните емоции, които препускаха в него. Не можеше да отрече, че младата жена някак си го беше заинтригувала дълбоко. Сърцето му започна да препуска необуздано в момента, в който я беше видял да лежи безжизнена на улицата, и не можа да се успокои, докато не се увери, че не е сериозно пострадала. След като провери за счупени кости, той я вдигна и пренесе нежно в каретата. Тя беше малка и лека и пасваше идеално на едрото му тяло.
Софи, естествено, ридаеше през цялото време. Благодари на Бога, че бе успял да накара сестра си да отиде да купи още яйца. Нейното хълцане го подлудяваше, но по-важното беше, че той искаше да бъде сам с прислужницата, когато тя се събуди.
Алекс коленичи на пода, за да е по-близо до нея.
— Хайде, сладката ми — придумваше я той нежно, притискайки устни до слепоочието й. — Време е да отвориш очи. Умирам да видя какъв цвят са те.
Ема изстена отново, когато почувства голяма длан внимателно да гали бузата й. Туптящата болка в главата й започна да утихва и тя въздъхна облекчено. Клепачите й бавно се отвориха и тя мигновено беше заслепена от ярката слънчева светлина, която струеше през прозорците на каретата.
— Ох — изстена тя и затвори очи.
— Притеснява ли те светлината? — Алекс незабавно се изправи на крака и дръпна пердетата на прозорците. След това се върна до нея.
Ема пое дълбоко дъх и отвори съвсем леко очите си. След което ги разтвори много широко. Непознат мъж се взираше съсредоточено в нея, а бронзовото му лице беше само на няколко инча от нейното. Гъст кичур от среднощночерната му коса падаше елегантно над челото му. Ема копнееше да се протегне и да види дали беше толкова мека, колкото изглеждаше. Тогава той отново докосна бузата й.
— Доста ни изплаши, знаеш ли? Беше в безсъзнание близо десет минути.
Ема го гледаше безизразно, неспособна да състави правилно изречение. Причината беше този мъж, помисли си тя. Той беше невероятно красив и бе прекалено близо до нея.
— Можеш ли да говориш, скъпа?
Устата на Ема се отвори.
— Зелени — беше единствената дума, която изрече.
Такъв ми бил късметът, помисли си Алекс. Най-красивата кухненска прислужница в цял Лондон лежи в каретата ми и е напълно луда. Очите му се присвиха, когато той се загледа в нея още по-внимателно и попита:
— Какво каза?
— Очите ви са зелени — гласът й излезе задавено.