Палеолог изтръпнал, тъй като очаквал, че другите момчета ще отмъстят за своя приятел, и някои от тях наистина се приближили със заплашителни викове и ръкомахания.
Велизарий обаче не отстъпил, нито пък се извинил. Той казал:
— Ако още някой от вас посмее да оскърби този възрастен човек, моя възпитател, и с него ще стане същото.
Тъй като проявил смелост, част от момчетата, начело с Улиарис, минали на негова страна. Улиарис попитал:
А ти от кои си? Ние сме сини. Момчето, което удари, Руфин, е главатарят на зелените.
Той очаквал, че в интерес на собствената си безопасност Велизарий ще се обяви също за син и ще окаже помощ на тяхната група, когато стане необходимо.
Но колкото и странно да изглежда това, в Чермен Велизарий бил тъй далеч от мирската суета, че дори не бил чувал за съперничеството между сините и зелените при надбягванията с колесници — това е почти толкова необикновено, колкото и ако не беше чувал нищо за апостолите Петър и Павел. Защото и в двете половини на Римската империя навсякъде и непрекъснато се говори за тези враждуващи партии; те не са някакво нововъведение, а водят началото си не по-късно от царуването на император Тиберий, който е бил съвременник на Иисус Христос.
Велизарий дал следния отговор на Улиарис:
— Аз съм от белите, а този е мой помощник. — И посочил Йоан Арменеца. Знамето на предвождания от Велизарий отряд от момчета в имението било бяло, за да отговаря на името му, ето защо те се наричали Белия отряд.
Изненадани от неговите думи, учениците обяснили, че всеки трябва да е или син, или зелен, в противен случай той е бояджия, или приспособенец. Вярно е, че отначало на хиподрома е имало също така червени и бели, символизиращи цветовете на лятото и зимата, както зелените са символ на пролетта, а сините — на есента. Но в днешно време колесниците се надбягват по двойки, а не всяка срещу всяка, така че белите и червените не съществуват вече като самостоятелни партии и отдавна са се присъединили съответно към сините и зелените, които са ги погълнали.
Велизарий разбрал, че думите му са прозвучали глупаво, но въпреки това решил да не се отмята и отговорил:
— Ако в това училище няма още бели, Йоан Арменеца и аз ще трябва да сложим началото.
Всички се ядосали, и сини, и зелени, и му обяснили, че строго правило на училищния двор е по време на бой да не се използуват ножове, камъни и други опасни оръжия и нищо, освен ръцете и краката или меки топки от кал и сняг. Велизарий се присмял на това тяхно правило и казал:
— И вие ме нарекохте мамино детенце!
Тези думи накарали момчетата да се нахвърлят с викове срещу него и Йоан Арменеца. Андрей пуснал чантата и се втурнал да им помага. Междувременно Палеолог тръгнал да търси помощ и скоро се появил заедно с учителя, който успял да ги разтърве, като накарал Руфин да се одобри с Велизарий.
Руфин се бил съвзел от удара и като момче с благородно сърце, казал, че се възхищава от Велизарий за начина, по който отмъстил за оскърблението, нанесено на неговия възпитател. Той предложил на Велизарий:
— Ако ти и твоят приятел искате да се присъедините към зелените, ще бъдете добре дошли при нас.
Улиарис извикал:
— Не, нека да дойдат при нас! Ние първи ги поканихме.
Нечувано и невиждано било двама предводители като Улиарис и Руфин да си съперничат кой да получи подкрепата на едно новопристигнало момче. Обикновено новакът среща големи мъчнотии и трябва да дава дори подкупи, докато бъде признат за пълноправен член на една от двете групи — понякога се налага месеци наред да чака като обикновен привърженик на партията, към която изпитва симпатии.
Велизарий благодарил на Руфин за отправената покана, но се извинил, че не може да я приеме, тъй като принадлежи вече към белите, а Йоан Арменеца последвал примера му. Руфин се засмял — той не изглеждал обиден, но казал:
— Ако вашата неизброима бяла армия има нужда от помощ срещу сините, знаете към кой съюзник можете да се обърнете за съдействие.
Така инцидентът приключил по-миролюбиво, отколкото започнал, а когато момчетата научили, че именно Велизарий и Йоан Арменеца са водили пиперения бой с кападокийците — възрастни мъже, — те започнали да ги гледат с уважение. Велизарий станал приятел както с Улиарис, така и с Руфин, дори успял да ги накара да си сътрудничат в приключенията, предприемани под негово ръководство. Предвождани от Велизарий, те се проявили много добре в знаменитата битка със снежни топки срещу момчетата от едно съседно манастирско училище.
Тази история, макар и детинска, може би представлява известен интерес. Момчетата от манастирското училище били обречени от своите родители да станат калугери. В манастирската стена имало една пролука, през която бъдещите калугери, въоръжени с тояги като египетските монаси от Синайската пустиня, слизали да причакват момчетата от имперското училище, когато отивали вкъщи за обед и им нанасяли жесток побой. Един ден, когато бил паднал много сняг, Велизарий, Йоан Арменеца и Улиарис подмамили голяма група манастирски ученици в капан — един склад за дървен материал, собственост на бащата на Руфин. Там сините и зелените, сключили примирие за случая, просто ги засипали със снежни топки и отвели, двайсет пленници, които, затворили в помещението за занимания по борба в двора на имперското училище. Но за нещастие Улиарис бил заловен недалеч от пролуката в манастирския зид.