Те признават, че той казва истината, и Тевдат добавя:
— Наистина, Бесас, имаш право, сигурно е била страшна касапница. Паднали четирийсет хиляди римски пехотинци, заедно с всички военачалници, предвождани от самия император Валент. Полето, върху което се е водила битката, е сега част от моите земи и се намира на около осем мили северно от този град. То представлява трийсет югера орна земя, все още пълна с кости, черепи, парчета от брони, върхове на стрели и копия, щитове, златни и сребърни монети — всяка пролет изравяме все нови и нови.
При тези думи самоувереността внезапно напуска Модест. Голямата битка при Адрианопол е историческо бедствие, което той успява понякога да забрави, но не за дълго — ето че сега му го напомнят на собствената му трапеза. Той потреперва, хвърля умолителен поглед към своите поддръжници и заговаря, този път без много увъртания:
— Били сме предадени. Първа отстъпила леката ни тракийска конница, на левия фланг. Били сме на крачка от победата. Нашите легионери си проправяли път през барикадата от вражески коли и ни е трябвало още около половин час, за да изтикаме главния им корпус от полесражението, но изведнъж тежката конница на готите, която била тръгнала да търси зоб, се завърнала най-неочаквано и се стоварила върху нашите тракийци, а те хукнали да бягат, където им видят очите. Така готите прегазили лесно разнородната ни пехота и подгонили оцелелите към нашите храбри легионери, които и без това имали вече достатъчно работа с битката при колите. После пък конницата, която трябвало да прикрива десния фланг, ударила най-позорно на бяг; накрая всички варварски пълчища изскочили иззад колите. Нападнати отпред, отзад и по фланговете, ние сме били притиснати като в мощната прегръдка на разярена планинска мечка…
Бесас се съгласява:
— Повечето легионери просто не са могли да вдигнат ръка, за да нанесат удар — били са натъпкани рамо до рамо като тълпа на хиподрома, а някои просто висели във въздуха. Навсякъде трещели и се чупели копия, понеже копиеносците не можели да се измъкнат от плътното люшкащо се множество, и много воини били нанизани на мечовете на своите другари зад тях. Целия ден до падането на нощта моите прадеди, родени ездачи, и истински храбреци, изкусни майстори на копието и меча, убивали, убивали и убивали. Нашата пехота сипела стрели. Прашното поле станало хлъзгаво от кръв. — Модест простенва отново и една едра сълза се търкулва по бузата му и пада в чашата:
— Съюзната конница ни е предала. Това е всичко. Легионите са се били — до последна капка кръв.
Малт запитва:
— Но, драги ми Модесте, нима не е станало същото и във войната с Картаген? Нима тежката конница на Ханибал в Кана20 не е разбила на пух и прах римската лека конница, след което избягала и съюзническата конница на другия фланг? Нима и тогава легионите не са били плътно притиснати и изклани? Римляните е трябвало да извлекат, поука от този урок. Защото, макар и да не са били родени ездачи, по този въпрос май всички сме съгласни те, не са били и родени моряци, за разлика, от картагенците, но намерили един заседнал картагенски боен кораб, построили други като него, упражнявали се във воденето на морски бой в собствените си сигурни пристанища, а сетне издирили вражеската флота край бреговете на Сицилия и я унищожили. Трябвало е да отгледат едри товарни коне, които да заменят техните грациозни галски понита, да възседнат широките им гърбове и да създадат обучена тежка конница — ако е било необходимо, дори под закрилата на римските стени.
Бесас се смилява над Модест, който пак се разридава:
— Горе главата, достопочтени. Модесте! Именно вие римляните сте научили нас варварите на военното изкуство, с чиято помощ сме ви сразили тук, при Адрианопол. Именно вие сте ни научили да съгласуваме бойните си действия и сте ни показали предимствата на защитната броня и на боя в стегнат строй. Ние само сме приложили вашите уроци в конния бой. И въпреки че сме имали щастието да победим основната ви армия, ние не сме разрушили империята ви, о, съвсем не. Изпитвали сме твърде голямо възхищение от вашите цивилизовани нрави, от здравите ви пътища и величествените ви постройки, от вашата хубава храна, така полезните занаяти и оживената търговия. И е станало така, че в края на краищата именно вие сте ни победили. Нашите благородници станали верни оръженосци на вашия император, наследника на убития от нас владетел, и няколко години по-късно тръгнали под неговите знамена да спасяват Италия от разбунтувалите се гали, които сме победили в редица решителни битки, пак с конница срещу пехота. Това е било по времето на моя прапрадядо. Оттогава досега ние останахме в Римската империя, за да я защищаваме от новите варварски народи, напиращи по нейните граници, както и от древните перси, вашите съседи.
20
Местност в Апулия, където римляните претърпели катастрофално поражение от картагенците през 216 г. пр.н.е. — Б.пр.