Но Модест не излиза от своето униние. Той си спомня други епизоди от битката. Легионите са се сражавали на празен стомах заради някакви глупави християнски пости…
В този момент Велизарий поисква разрешение от Бесас да вземе думата, защото като невръстно момче той трябва по принцип да избягва това, освен ако не бъде заговорен. Бесас кимва в знак на съгласие и Велизарий, леко запъвайки се от смущение, дава израз на мислите си:
— „Римлянин“ е име, носено от стотици хиляди хора, които никога не са виждали и никога няма да видят град Рим — така е било, предполагам, и в най-славните дни на империята. Да бъдеш римлянин, или ромей, означава да принадлежиш не на Рим, един град в Италия, а на света като цяло. Римските легионери, паднали с император Валент, са били гали, испанци, брити, далматинци и какви ли не още; родените римляни сигурно не са били повече от няколко стотици. Освен това не мисля, че готските копиеносци са стигнали до съвършенство във военното снаряжение и в бойната тактика. Готският копиеносец е храбър, воин и да бъдеш нападнат от него, е страшно, поради теглото на коня му и на масивните му доспехи — броня, щит, шлем, набедреници. Но хунският конник е не по-малко храбър и може да изпрати дъжд от стрели, докато язди в пълен галоп, само че конят му е много лек и не може да носи тежкоброниран ездач. Затова и хунът не е постигнал съвършенство. И все пак, благородни Бесас, не е ли бил тъкмо страхът от хуните причината вие готите да минете Дунава и да нахлуете в нашата Тракия? Защото вашите пехотни стрелци не са били в състояние да се справят с тях, а конниците ви не устоявали на техния дъжд от стрели. Да допуснем, че е възможно да съчетаем хунския стрелец и готския копиеносец в един-единствен боец, който да бъде цивилизован като ромей и да премине правилно военно обучение — това според мен означава да се създаде възможно най-съвършеният воин. И той ще бъде ромей не само по име, но и по дух. Имам намерение един ден да командувам точно такава войска.
Велизарий говори с такава сдържана искреност и вложи в думите си толкова здрав разум, че всички изразиха шумно одобрението си, а сърцето на моята господарка Антонина изведнъж се изпълни с гореща любов към него.
След като поднесоха сладкото, Антонина изигра танц с мечове в древен спартански стил. Спорът беше вече приключил, тъй като стана ясно, че след казаното от Велизарий нямаше какво повече да се добави и че бъдещето на военното дело лежи в неговите ръце и в ръцете на неговите приятели връстници. Модест повика племенника си и го целуна пиянски.
— Когато умра, тази вила става твоя — маси, сребърни прибори, фриз, всичко. Не бих могъл да я оставя в по-добри ръце.
И наистина горкият човечец почина не след дълго, оставайки верен на думата си. Имотът представляваше голяма ценност.
До края на пиршеството, продължило до късно през нощта, не се случи нищо интересно. Всички, с изключение на моята господарка и на Велизарий, се напиха, даже и Малт, а младият Улиарис започна да буйствува, грабна един голям нож и се наложи да бъде обезоръжен. Модест поднови несвързаното си слово и затъна така дълбоко в собствените си уловки, че спечели почти толкова аплодисменти, колкото и господарката с последния си танц, когато тя така заизвива тялото си, че краката й заприличаха на ръце, а коремът — на задник. Просмукан целият с вино, Модест съвсем забрави, че е християнин, и заизригва най-груби ругатни и богохулства по адрес на Сина божи (бил той с една, с две или с много природи), без обаче да засяга Отца, когото той отъждествяваше великодушно с Юпитер, върховното божество на своята собствена раса. След това продължи да обяснява, че гибелта на Рим била предизвикана от отхвърлянето на древните богове и приемането на този галилейски самозванец, чиято кротка, миролюбива философия довела до пълното загниване на империята — и сега, за да се осигури отбраната й, трябвало да бъдат наемани неграмотни варвари, и то не само като редови войници, а и като най-висши военачалници и пълководци.
Разрешете ми да се възползувам от случая и да препиша от тетрадката на Модест един пример за неговите латински хендекасилабически21 стихове — любимата му метрика. Той показва както слабостта, така и — на места — силата на неговата поезия. Слабостта й е в непрекъснатите каламбури и играта на думи, като: cuneus (военна колона или фаланга) и cuniculus (заек), rupibus (скали) и ruptis (пробити), late (нашир) и latet (крие се). Силата й се състои в изненадващата контрастна антитеза (тържеството на зайците, тоест на християните, постигнато чрез тяхното кротко миролюбие), будеща благородно и искрено отвращение. Хоразин е, доколкото ми е известно, село в Галилея, прокълнато от Иисус, но е употребено като синоним на Галилея — частта вместо цялото, както е прието в поезията.