Приятелят на Дамокъл, главният мечкар Акакий, бе убит при изпълнение на своите задължения. Мечоците се възбудили от присъствието на една женска мечка в съседната клетка и станали непокорни. Един от тях успял да скъса веригата си и разбил клетката в желанието си да стигне на всяка цена до мечката. Акакий му поднесъл медена пита на пръчка и се опитал да го накара да се върне мирно в клетката. Но мечокът, изглежда, се засегнал, че му предлагат една сладост, докато сърцето му копнеело за друга, в раздразнението си ударил Акакий и макар че нямал намерение да го ранява сериозно, му разкъсал ръката. Раната се замърсила и Акакий умря същата вечер, за голяма скръб на своите привърженици от партията на зелените и особено на господаря Дамокъл; и мечокът, казват, бил силно опечален и го оплаквал като човек.
Помощник-главният мечкар, Петър, беше нещо като братовчед на Дамокъл — повечето от хората на хиподрома бяха сродници — и бе решено той да се ожени за вдовицата на Акакий и да подаде молба да бъде назначен за главен мечкар на неговото място. Така и стана. Макар тази женитба да не бе проява на много добър вкус, тъй като бе отпразнувана твърде скоро след смъртта на главния мечкар, тя бе наложена от обстоятелствата. Нито един привърженик зелените не упрекна новите съпрузи за тази им постъпка.
Но по време на своята служба загиналият главен мечкар беше постигнал големи успехи — той бе подобрил значително способността на мечките да се отбраняват, като ги подлагаше на редовни упражнения и на внимателно подбрана диета, вместо да ги държи винаги затворени на тъмно, какъвто беше обичаят дотогава — и по решение на ръководството заплатата му бе удвоена малко преди неговата смърт. Сега възнаграждението възлизаше на петстотин номизми годишно, без да се броят почерпките. Тази щедрост се дължеше на голямото нарастване на обзалаганията при борбите между мечките и кучетата, тъй като три на сто от печалбите отиваха във фондовете на зелените. Петстотин номизми годишно е съблазнителна сума и наставникът на танцувачките, типичен представител на своето съсловие, не искаше да я даде даром. Когато Йоан Кападокиеца, който беше виден привърженик на зелените, предложи хиляда жълтици, за да бъде даден този пост на един негов човек, наставникът на танцувачките не остана глух. Въпросът бе уреден без особени трудности, тъй като Йоан Кападокиеца беше председател на комисията по назначенията. На заседанието наставникът заявил, че единственият друг кандидат е Петър, помощник-главният мечкар, който не само не бива да бъде повишаван, но не заслужава да остане и на сегашното си място. Той намекнал пред членовете на комисията, че Петър, изглежда, имал нещо общо с бягството на мечока, който бе убил Акакий, и представил привързаността, с която Петър се бе оженил за вдовицата на своя началник, в крайно неблагоприятна светлина.
Комисията не само отхвърлила кандидатурата на Петър за по-високия пост, но и решила изобщо да го уволни. Когато Дамокъл научи това, той люто се възмути. Отиде при водачите на колесници от своята партия и им се оплака. Поиска от тях да изпратят петиция до ръководството на хиподрома, което представляваше по-висша инстанция от управлението на партията на зелените, за да се оплачат от двойната несправедливост, чиято жертва бяха вдовицата и трите деца на главния мечкар, както и помощник главният мечкар.
Но водачите нямаха голямо желание да предприемат нещо по този въпрос, макар че новият кападокийски главен мечкар открито се хвалеше, че постът бил купен за него, и освен това беше външен човек без никакъв опит в работите на хиподрома. Техните доводи бяха, че самите те не се интересували от борбите между мечки и кучета, тъй като работата им била да карат колесниците, че Йоан Кападокиеца имал голямо влияние в съда и в партията и че за тях било равносилно на предателство да отнасят един въпрос, засягащ честта на зелените пред ръководството на хиподрома, където имало и представители на сините.
Дамокъл не се примири. Разговаря с други изтъкнати членове на партията на зелените, като се опита да ги заинтересува от случая, но никой не се поддаде на неговите увещания.