Теодора беше дребна и доста бледа. Не беше особено добра танцьорка, нито музикантка или акробатка — постиженията й в тези изкуства бяха всъщност под средното равнище. Но тя притежаваше изключително остроумие и пълна липса на полов срам: проявявала е, изглежда, забележителна изобретателност в сексуално отношение, така че „това го знам от Теодора“ стана най-честата шега под статуята на Венера — главното място за срещи в квартала на блудниците. И през цялото време, докато изглеждаше отдадена единствено на печалбарство и удоволствия, Теодора изучаваше всъщност Мъжа — а нищо не дава повече възможности за изучаване на този обект от професията на мегарски сфинкс; пред тези жени както младите, така и старите мъже показват истинската си същност по-неприкрито, отколкото пред своите целомъдрени майки, сестри или съпруги. Господарката Антонина също изучаваше Мъжа и двете с Теодора скоро се изпълниха с презрение дори към най-сериозните си клиенти заради тяхното ненаситно самолюбие, заради лековерието, невежеството и себичността им и се научиха да използуват тези техни недостатъци в своя изгода. С най-различни заклинания и билки те успяваха да се предпазят от забременяване — наистина на Теодора й се наложи да предизвика две-три помятания, но без неприятни последици.
Имаха само две близки приятелки, Индаро и Хрисомало, момичета от същия занаят, заедно с които замисляха (около шест месеца след посещението на Антонина в Адрианопол) да напуснат сцената, ако получат разрешение за това, и да заработят самостоятелно. Разрешение се вземаше много трудно, но Хрисомало и Теодора успяха да спечелят благоразположението на демократа на сините, политическия ръководител на партията, докато Индаро и Антонина организираха успешно обсадата на демарха, който отговаряше за военните въпроси. Обичайното правило гласеше, че ако някоя актриса напусне сцената, за да се омъжи, съпругът й трябва да внесе голяма сума в партийната каса. Не се приемаха никакви извинения, освен покаянието, а разкаялата се грешница не можеше вече да се върне към стария си занаят, тъй като я грозеше затваряне в изправителен дом до края на живота й. И все пак четирите приятелки получиха разрешение да напуснат, след като обещаха да останат верни на сините. Със своите спестявания и с пари, заети от покровителите си, те наеха заедно луксозно обзаведено жилище в изискана къща недалеч от статуята на Венера и откриха увеселително заведение. Тъй като се ползуваше с официалната подкрепа на партията, то скоро стана най-модното заведение в Константинопол. По това време майката на господарката Антонина бе вече починала — Антонина ме наследи от нея. Снабдяването на дома с провизии бе поверено на мен. Понеже бяха независими, дамите не трябваше вече да плащат голяма част от печалбите си на наставника на танцувачките; вместо това те станаха пълноправни членове на партията на сините и внасяха редовно определената им сума в касата. Индаро и Хрисомало бяха много изкусни — първата като акробатична танцьорка и жонгльорка, а втората като певица и музикантка. Господарката Антонина не отстъпваше на никоя от тях във всички тези изкуства. Теодора беше нещо като ръководител и смешник. Четирите прекараха известно време много щастливо, забавно и съвършено безсрамно, и ми е много приятно да отбележа, че останаха добри приятелки не само тогава, но и през целия си останал живот — аз, който ги надживях всички, от сърце ги оплаквам.
Един ден Теодора ни каза — защото с мен се отнасяха по-скоро като с приятел, отколкото като с роб и ми доверяваха всичко, че е била поканена да придружи един патриций, на име Хекебол, до Пентапол, където бил назначен за управител, и че никак не й се иска да изпусне тази възможност да види широкия свят, без да има грижа за нищо. Ние всички помолихме Теодора да не ни напуска, а Хрисомало я предупреди, че Хекебол не заслужава доверие — не е ли той тириец по произход, а следователно роден мошеник? Теодора отвъдна, че умее да се пази и че я тревожи единствено мисълта как ще се оправим без нея. И тя тръгна; след няколко забавни писъмца от места, посетени по пътя към Пентапол, много дълго време не чухме нищо от нея, нито за нея. Накрая един висш военачалник пристигна в отпуск от Пентапол и ни разказа, че една вечер Теодора не издържала тормоза на Хекебол, който се опитвал да я пази само за себе си като в клетка, и лиснала цяла кофа помия върху него, както бил облечен в брокатената си туника за вечеря. Той я изхвърлил веднага от дома си и дори не я оставил да си вземе малкото дрехи и скъпоценности. Военачалникът чул, че тя убедила капитана на един кораб да я вземе със себе си до Александрия в Египет, но не знаеше нищо повече за нея.