Онази Теодора, която се завърна, накуцвайки, в Константинопол много месеци по-късно, беше съвсем друг човек. Бедите, предречени й от сиро-финикиеца, се бяха струпали върху главата й в течение на една-единствена година и те явно трябва да са били ужасни. Нашата весела, самоуверена Теодора, която винаги споделяше с нас дори най-нелепите си и най-горчиви приключения, пазеше пълно мълчание за преживяванията си в Египет и за унизителното си обратно пътешествие през Кесария, Антиохия и вътрешността на Мала Азия. Благодарение на нашите грижи тя възстанови здравето си, но дори когато вече изглеждаше съвсем добре външно, не се чувствуваше годна да поднови работата си в дома. „По-скоро бих прела вълна цял ден, отколкото да се върна към този начин на живот!“ — викаше тя. За голяма наша изненада Теодора наистина нае един чекрък и веднага захвана да се учи да работи с този навяващ меланхолия, макар и нелишен от полезност уред в уединението на своята стая. Другите момичета не й се смееха, защото тя бе тяхна приятелка и очевидно е била принудена да понесе страдания, просто надхвърлящи границата на човешката издръжливост. Така монотонният шум на чекръка можеше да се чуе в нашето заведение по всеки час на деня и на нощта, а когато някой клиент запитваше: „Няма ли да спре най-сетне този проклет писклив шум?“, момичетата отвръщаха: „Това е само нашата клета Теодора, която изкарва хляба си с честен труд.“ Но гостите приемаха тези думи като шега. След завръщането й те не я бяха виждали нито веднъж.
Един от редовните ни посетители се наричаше Юстиниан — странен, кръглолик, усмихнат, похотлив мъж, племенник на Юстин, стария неграмотен варварин, командуващ дворцовата стража. Юстин бе извикал при себе си Юстиниан още като юноша, довел го бе от едно планинско село в Илирия, където самият той е бил някога овчарче, и му бе дал образованието, чиято липса така остро чувствуваше. Юстиниан, чието кръщелно име беше Упрауда (Честния), все още говореше гръцки с подчертан чужд акцент и определено предпочиташе латински, официалния език на родната му провинция. Нито едно от момичетата не знаеше как да се държи с Юстиниан и въпреки че беше учтив и забавен и изглеждаше предопределен да стане един ден важна особа, той ги караше по някакъв странен начин да се чувствуват неудобно, сякаш природата му не беше чисто човешка. Никоя от тях не обичаше да се усамотява с него в стаята си. Господарката Антонина например успяваше да го избегне всеки път, и то без да предизвика враждебност от негова страна. Индаро ни разказа една много странна история: как една вечер заспала, докато била в леглото с Юстиниан, как изведнъж се събудила, видяла, че е сама, а един голям плъх уплашено се измъкнал изпод завивките и избягал през прозореца. Аз със собствените си очи видях нещо още по-необикновено. Една нощ, докато говореше с момичетата, Юстиниан каза:
„Чувам някакъв шум пред външната врата.“
Но тях ги мързеше да проверят, а аз бях зает на тезгяха. Изведнъж забелязах как от раменете на Юстиниан се отдели някакво излъчване — една призрачна глава, която се спусна навън и веднага се върна. Юстиниан каза:
„Няма нищо, можем да продължим разговора си.“
Момичетата не видяха онова, което бях забелязал аз, но отличителен белег на тези явления е, че те никога не могат да се наблюдават от няколко души едновременно, затова човек започва да се съмнява в сетивата си и няма начин да се докаже истинността на дадено видение.
Юстиниан беше християнин и душа даваше за богословски спорове — не по-малко, а може би и повече, отколкото за фракционни клюки, непристойни смешки и пикантни истории. Постеше много редовно. В края на постите винаги идваше при нас и се отдаваше на голямо ядене и пиене. Понякога казваше, че е постил три дни, но ако се съдеше по апетита му, спокойно би могъл да се похвали и с три седмици. Никога обаче не губеше характерната си руменина чак до деня на своята смърт в дълбока старост. Господарката Антонина го наричаше Фагон, като знаменития стар чревоугодник, който веднъж, за да покаже огромния си апетит пред император Аврелиан, погълнал на едно ядене едно прасе, една овца, един глиган и сто големи хляба.