Дали той е останал верен на тази своя клетва, отсъдете, след като прочетете настоящия разказ. Но мога да ви уверя, ако сте от християните аскети, че Велизарий беше много далеч от вашите идеи и не обичаше никак догмата. Когато стана господар на голям дом, той забрани всякакви богословски спорове между неговите стени като безполезни за душата и пагубни за семейството. Тази идея бе първоначално на моята господарка Антонина, но след време той я прие като своя и дори епископите и абатите, когато гостуваха в неговия дом, бяха принудени да се съобразяват с тази забрана.
И така, това била първата му клетва; втората положил пред своя василевс — стария император Атанасий, при чието царуване се бе родил и след това пред двамата му наследници; третата клетва бе дал на моята господарка Антонина, вричайки й се в съпружеска вярност. Тези забележки са нещо като увод към творбата, която пиша сега на преклонна възраст в Константинопол в лето господне 571-во, или в 1306-та година от основаването на град Рим.
Велизарий е роден в лето господне 500-о и майка му смятала този факт за прокобен. Защото тя вярвала, че сатаната е получил правото да властвува над тази земя в течение на едно хилядолетие, като след изтичането на този срок човечеството ще постигне окончателното си спасение, така че годината на раждане на нейния единствен син се падала според нея точно в средата дългата мрачна нощ, разделяща първия ден на светлината от втория. Но аз, Евгений Евнух, заявявам открито, че считам подобни схващания за суеверни и съвсем недостойни за един разумен човек, а и моята дълбоко почитана господарка Антонина беше на същото мнение по тези въпроси.
И така, младият Велизарий се сбогувал с майка си и слугите, които (роби и свободни, заедно с децата и старците) наброявали около 200 души, възседнал расовото си бяло конче и се отправил към Адрианопол. Придружавали го Йоан, синът на управителя на имението, арменче на същата възраст, което било нещо като заместник на Велизарий в малката частна войска от живеещите в имението деца, и Палеолог, гръцкият учител, който ги бил научил вече на елементарно четене, писане и смятане, както и двама роби тракийци. Палеолог не носел оръжие, но робите имали мечове, а Велизарий и Йоан Арменеца били въоръжени с леки, подходящи за тяхната възраст лъкове и с няколко остри стрели. Тези момчета си служели вече много умело с лъковете както пеша, така и на кон, но това не изненадвало никого. Защото арменците са яко племе, а Велизарий беше от славянско потекло, за което говори и името му, произлизащо от Белий Цар. Славяните езичници, които живеят отвъд река Дунав, са големи майстори на лъка и великолепни ездачи. Родът на баща му се заселил в Чермен преди сто години, ромеизирал се напълно и стигнал до втория от трите ранга на благородство.
От Чермен те поели през полята, а не по главния път от Константинопол за Адрианопол, който минава недалеч от селото. На няколко пъти Велизарий и Йоан, с разрешението на своя учител, се отбивали встрани да гонят дивеч и Велизарий сполучил да убие един заек и по този начин осигурил вечерята им в хана, където смятали да пренощуват. Този хан бил малък и не много посещаван. Старата ханджийка била изпаднала в дълбоко отчаяние: неотдавна съпругът й бил убит от един откършил се брястов клон, докато работел на лозето си, а веднага след това избягал робът им, задигайки единствения кон в конюшнята — кой го знае къде се бил запилял. Останала й само една невръстна робиня, която се грижела твърде неумело за добитъка и лозето, докато тя самата работела в къщата. Пътниците си дали сметка, че в този хан от тях се очаква сами да си набавят храна и сами да я сготвят. От двамата им роби единият бил носач, силен и неустрашим, но напълно неспособен да се нагърби с някакви необичайни задължения, а другият, Андрей, бил юноша, обучен за теляк в банята. Никой от тях не можел да приготви заек. Палеолог изпратил носача да събере дърва за огъня и да извади вода и наредил на Андрей да изтърка мазната маса с пясък. Самият той одрал и нарязал заека, който скоро закъкрил на огъня в едно гърне с дафинови листа, зеле, ечемик и малко сол. Йоан Арменеца разбърквал гозбата с рогова лъжица.
Велизарий казал:
— Имам един пакет с черен пипер от Цейлон, който майка ми изпраща като подарък за вуйчо Модест. Обичам индийския пипер — много приятно щипе небцето. Няма да накърня много подаръка, ако смеля няколко зърна в малката ръчна мелничка, която нося заедно с него, за да подправя нашата заешка супа.