Домът им беше в Антиохия, където той изпълняваше длъжността ковчежник на сините при местния хиподром и председател на сдружените търговци на коприна. Оказа се, че е много по-богат, отколкото предполагахме. Вечна му памет. Именно за да му направи удоволствие, господарката се покръсти и прие християнската вяра заедно с още три други жени. Това беше една незабравима церемония, изпълнена от млад свещеник и млад дякон с обичайната за сирийците непринуденост. Жените влязоха във водата голи, но за благоприличие не бяха допуснати други мъже, освен свещениците. Това не се отнасяше до мен, в качеството ми на евнух. С една дума, кръщенето включваше твърде много шеги, пиене, целувки и твърде малко християнски обреди. Накрая и шестимата се озовахме във водата.
През втората година от нашето пребиваване в Антиохия — град, към който много се привързах (още повече, че имахме възможност да се отървем от лятната жега в едно имение в Ливан, потънало в цветя и кедри), до нас стигна вестта за смъртта на престарелия император Анастасий. Скоро след това дойде изненадващото съобщение, че негов наследник не е някой от тримата му негодни за нищо племенници, тези зелени нищожества, а Юстин, дългогодишният началник на дворцовата стража. Юстин получил голяма сума от дворцовия шамбелан на Анастасий като подкуп за стражата в полза на посочения от него претендент за трона. Юстин предал честно и почтено тези пари на стражата, но измамил шамбелана: той сам облякъл пурпурните златошити одежди, пурпурните чорапи, алените пантофи, обсипани със скъпоценни камъни, бялата копринена туника, аления ешарп и бисерната корона с четирите виснали отзад грамадни перли. Стражата го приветствувала с въодушевени викове. Кръщелното име на Юстин беше Изток и той нямаше презиме, но уредил да бъде осиновен от древната и благородна фамилия на Анициите. Старата му съпруга обаче заявила, че целият този блясък е смешен за жена като нея, и отказала да носи собствената си императорска премяна или да се премести в свещените императорски покои, докато Юстин не смени досегашното й име с ново. Така от Лупикина (което ще рече „любима“) тя се превърна в Евфимия (тоест „жена с добро име“) и събуждаше много веселие в столицата със своите провинциални обноски. Струваше си да се види как раздава неделната милостиня на бедните в катедралата „Света София“, следвана от блестящата си свита от придворни дами и евнуси. Лупикина имаше отличен усет за покупателната стойност на парите, но все не успяваше да свикне с мисълта, че стига да пожелае, може да има златни монети със стотици хиляди. И тя тържествено раздаваше по една сребърна монета на дългата редица узаконени просяци, а ако някоя старица, след като е получила своята пара, се наредеше отново на края на редицата, Лупикина непременно я познаваше и й зашлевяше хубава плесница (както продължаваше да зашлевя и Юстиниан, ако продумаше не на място или направеше нещо друго, с което да я раздразни).
Юстин беше православен и клонеше към сините. Видя се принуден да се отърве от един-двама опасни зелени, между които и Виталиан. По нареждане на Юстиниан Виталиан бе убит на едно пиршество, на което присъствуваха както той, така и царственият му чичо. Престъпването на клетвата си, дадена над причастието, Юстиниан оправда с някакъв богословски софизъм, в смисъл, че клетвата, дадена на един еретик, нямала обвързваща сила. Услугите на Юстиниан се оказаха неоценими за Юстин, който не можеше нито да чете, нито да пише и бе принуден да подписва всички документи с помощта на златен шаблон, образуващ буквите „LEGI“, което означава „прочетох и одобрих“. Юстин го осинови, удостои го с консулско звание и го назначи за военачалник на източните войски, но той не беше войник и предпочете да остане в Константинопол, близо до Теодора. Зелените се надигнаха да отмъстят за смъртта на Виталиан, но Юстиниан бе в течение на техните тайни благодарение на Йоан Кападокиеца и потуши безмилостно въстанието. Можете да не се съмнявате, че това не стана без насърчението на Теодора. Йоан Кападокиеца, макар и зелен, беше православен по убеждения и изтъкна това като извинение за своето предателство — той много добре виждаше накъде духа вятърът. Юстиниан го възнагради с богати парични подаръци и му даде висок пост в двора. Теодора можеше да си позволи да изчака със своето отмъщение.