Йоан Кападокиеца извикал:
„Измислете му тогава такава чудата смърт, че никой бирник да не посмее вече да ме безпокои в тракийските ми владелия!“
При тези думи шестима от стражите, предвождани от десетника, вързали ръцете и краката на Симеон, метнали го на един кон и незабавно тръгнали, надявайки се да угодят на своя господар.
Докато яздели, започнали да обсъждат какъв край да отредят на своя пленник. Десетникът подканил хората си да дадат предложения. Един от тях казал:
„Да вържем камък на шията му и да го хвърлим в някое блато.“
Но Симеон запротестирал шумно:
„Грях пред бога е да се трови водата. Моето разлагащо се тяло ще пръсне зараза. Освен това тази смърт съвсем не е чудата — това е обикновеният начин, по който робините постъпват с новородените кутрета. Измислете нещо друго!“
Десетникът се съгласил, че Симеон има право и те продължили пътя си.
Тогава друг кападокиец предложил да го вържат за някое дърво и да го надупчат със стрели. Но Симеон пак ги прекъснал:
„Нима искате да извършите светотатство, като осъдите един най-обикновен бирник на същата смърт, която е приел великомъченик Севастиян Милански?“
Това възражение също им се сторила основателно и те продължили да яздят. Трети предложил да го набият на кол, четвърти — да го одерат, а петият поискал да го заровят жив. Но всеки път Симеон отхвърлял с презрение тези предложения и ги: уверявал, че господарят им непременно ще ги накаже, ако се върнат и му доложат, че са го умъртвили по такъв обикновен и жалък начин. Десетникът застанал на негова страна и казал:
„Ако ни посочиш някаква достатъчно необикновена смърт, ще ти бъда наистина благодарен и ще наредя желанието ти да бъде изпълнено“.
Симеон отвърнал:
„Накарай господаря си да плати своя дълг доброволно. Тогава, можеш да бъдеш напълно сигурен в това, аз ще умра от учудване и в хрониките на диоцеза Тракия няма да може да се намери разказ за по-странна смърт от тази.“
Десетникът го ударил през устата заради проявената наглост, но продължавал да се колебае какъв вид смърт да му избере. Започнало да вали, кападокийците забелязали светлината в хана, завързали конете си в конюшнята и влезли да изпият по чаша вино и да продължат обсъждането.
Палеолог ги чул да споменават името на своя господар, известен като злобен и свадлив човек, затова решил да не предприема нищо, което би могло да предизвика неговите хора. Попитал ги дали ще му направят честта да приемат да ги почерпи с вино.
Недодяланият десетник не отговорил нищо, но тъй като се намирал близо до гърнето, от което се разнасяла вкусна миризма, той се обърнал към другарите си и казал:
— Имаме късмет, момчета! Този брадат старец е предвидил нашето пристигане и ни е сготвил заек.
Палеолог се престорил, че приема това като шега. Той казал на десетника:
— О, най-достоен от гърците, този заек няма да стигне за десет възрастни мъже и две момчета, едното от които освен това е благородник. Но ако ти и най-много още един от твоите хора ни направите честта да се присъедините към нас…
Десетникът отвърнал:
— Нагло брадато старче, много добре знаеш, че този заек не е ваш. Той е краден и без съмнение принадлежи на моя господар Йоан, така че не ви се полага да вкусите от него. Нещо повече, когато се навечеряме, ще ми платиш глоба за вашата кражба, която ще предам на господаря. Ще ми дадеш десет номизми или толкова, колкото намеря в джобовете ви. А колкото до твоя благородник, той ще ни прислужва. Момчета, пазете вратата! А сега вземете оръжието от двамата роби!
Палеолог разбрал, че всяка съпротива е безсмислена. Той казал на Андрей и на носача да предадат оръжието си доброволно и те го направили. Но Йоан Арменеца и особено Велизарий, който бил убил заека и изгарял от желание да го опита, изпаднали в голяма ярост, макар и да не казали нищо. Изведнъж Велизарий си спомнил за пещерата на циклопа и решил да напие тези главорези, за да могат по-лесно да се справят с тях, ако се стигне до бой.
Той започнал да изпълнява ролята на виночерпец най-учтиво, като им наливал само чисто вино без вода и казвал:
— Пийте спокойно, велможи, виното е хубаво и никой няма да ви иска пари за него.
И понеже супата била станала много люта от пипера, кападокийците изпили повече вино, отколкото биха погълнали при други обстоятелства. Те вдигнали тост за него, като го нарекли свой Ганимед2, и поискали дори да го целунат, но той им се изплъзнал. Тогава един от стражите станал и отишъл в кухнята, хванал младата робиня и започнал да й смъква робата, но тя избягала от къщата и се скрила в храстите, където пияният войник не могъл да я намери, затова бил принуден да се върне.
2
Легендарен принц на Троя, син на цар Трос. Прочут с хубостта си младеж, той станал любимец на Зевс, който, преобразен на орел, го грабнал и отнесъл на Олимп, където го направил виночерпец на боговете вместо Хеба. — Б.пр.