— Чудесно, племеннико, чудесно! Твоят замисъл е следвал най-добрите римски традиции — традициите на Марий8, Метел9 и Мумий10. Но латинският ти съдържа голям брой варварски думи и фрази, произнесени сякаш от грухтящата муцуна на някой африкански носорог — те дразнят слуха ми. Ще трябва да ги изкореним и да ги заместим с култивирания и елегантен език на Цицерон и Цезар. Моят приятел Малт, чието училище ще посещаваш, е за щастие човек с много вкус и голяма ерудиция. Той ще ти обясни разликата между добрия латински на благородните езичници и вулгарния диалект на калугерите плебеи.
Всъщност така би изглеждало казаното от него, ако се преведе на ясен език. Но Модест никога не си позволяваше и най-малката забележка, без да я забули с някоя общоприета литературна алюзия, с парадокс или с игра на думи или и с трите заедно, така че за Велизарий било много трудно да го разбира. Дори аз самият предпочитам да не възпроизвеждам предвзетите фрази, с които си кълчеше езика, защото няма друга безсмислица, толкова абсурдна, че да ги предаде с чест — ако изобщо заслужават някаква чест. Работата е там, че докато гръцкият език е гъвкав и пластичен, подходящ за неочакваните обрати на метафората и за хумора на комедията, латинският е вдървен и не особено податлив за такава употреба. Някой бе нарекъл латинската реторика „фалцет за изпълнители на женски роли“.
Училището на Малт се намираше в самия център на Адрианопол — то не беше от тези килийни училища, където образованието е мизерно сведено до хляба и водата на Свещеното писание. И хлябът, и водата са необходими, но телесното недохранване, наблюдавано при затворниците или бедните селяни, подложени на тази диета, съответствува на духовното недохранване на някои свещенослужители. Те могат да кажат наизуст без нито една грешка цялото родословно дърво на юдейския цар Давид, чак до времето на Потопа и Девкалион11, а дори и по-назад — до Адам, или да възпроизведат цели глави от посланията на свети Павел тъй гладко, сякаш са написани в римувани стихове, но във всички останали области са невежи като риби или птички небесни. Веднъж, когато бях заедно с моята господарка Антонина в Равена, Италия, се натъкнах на един епископ, който явно не разбра, че споменавайки името на добродетелния Еней, тя има предвид троянския герой и неговото предателство по отношение на картагенската царица Дидона. Аз, боже опази, съвсем не претендирам за ученост, защото съм само слуга и единственото си образование дължа на това, че съм присъствувал на разговорите между интелигентни хора. И все пак бих се срамувал да се призная за толкова невеж, колкото се оказа този епископ. Той нямаше никакво понятие за какво говори моята господарка.
— Еней ли? — повтори той. — Еней? Много добре познавам съответното място от Деянията на апостолите, но повярвай ми, сестро во Христе, там няма да намериш никакъв оригинален текст, нито пък отпратка от някой добре осведомен коментатор, от която да се вижда, че добродетелният Еней от Лида, когото апостол Петър излекувал от паралич (макар че бил на легло от осем години), е посещавал след това някаква си картагенска царица Дидона, а какво остава да говорим за предателство!
В училището на Малт, което беше под имперски надзор, се изучаваше, разбира се, и Свещеното писание — нали и отрупаните с лакомства маси също не минават без хляб и вода. Главното меню обаче се състоеше от добрите латински и гръцки автори. Подобна литература поощрява учениците да се изразяват по-точно, което ще рече и да мислят по-ясно, а освен това разширява неимоверно много познанията им по история и география и ги запознава с обичаите на другите народи. Известна ми е тезата, че войниците не трябвало да се образоват, понеже най-силните варварски племена, като готите и франките, чиито първенци са всички без изключение професионални войници, презирали книжната ученост. Но пословицата „образованието разваля войника“ се отнася според мен само до обикновените редници, а не до военачалниците. Във всеки случай нито една нация в света не е дала, доколкото ми е известно, някой прославен пълководец, който да не е имал известно образование или ако то му е липсвало да не е съжалявал за това.
8
Гай Марий (157—86 г. пр.н.е.) — римски пълководец и политически деец, последователно народен трибун, претор и консул. Победител във войната срещу нумидийския цар Югурта и срещу германските племена кимвари и тевтони. — Б.пр.
9
Метел — клон от римската фамилия на Цедилиите. Квинт Цецилий Метел станал консул (109 г. пр.н.е.) и му било възложено да воюва срещу Югурта, но бил изместен от Марий, който впоследствие го изпратили на заточение. — Б.пр.
10
Луций Мумий — римски пълководец от II в. пр.н.е. Като консул (от 146 г. пр.н.е.) разбил Ахейския съюз и покорил окончателно Гърция, превръщайки я в провинция на Римската империя. Б.пр.
11
В гръцката митология син на Прометей. Заедно с жена му Пира те били единствените оцелели от Потопа, унищожил цялото човечество от бронзовата ера. Доплавали до върха на Парнас в един ковчег, те населили отново земята, като хвърляли зад гърба си камъни. Тези, които били метнати от Девкалион, се превръщали в мъже, а метнатите от Пира — в жени. — Б.пр.