— Говориш сериозно, нали, съпруго моя?
— Напълно.
— Ти не можеш да уцелиш стената на конюшнята, та какво остава за движеща се мишена!
— Смяташ, че не мога ли?
— Сигурен съм, че не можеш.
— Би трябвало да имаш повече вира в собствената си съпруга — промърмори Джейми, бавно плъзна извития лък от рамото си и посегна към стрелите.
Крайно време беше да му покаже какво може. Бе забелязала кафявото парче кожа, опънато върху голяма бала сено в далечния крей на склона. Имаше около петдесетина стрели, забити в центъра му. Посочи към мишената и рече:
— Ще ми позволиш ли да отида на лов, ако докажа уменията си?
Маркъс се закашля, очевидно опитвайки се да потисне смеха си. Джейми го стрелна сърдито с поглед и отново се обърна към съпруга си.
— Няма да позволя да се излагаш пред хората ми — заяви Алек. С обидната си забележка искаше да я предизвика и разбра, че е успял. Очите й замятаха гневни мълнии.
— Няма да се изложа. Отдръпни се от пътя ми, съпруже мой. Най-добре се смее този, който се смее последен.
Алек кимна и отстъпи няколко крачки встрани.
Когато Джейми опъна стрелата, всички воини се разбягаха. Явно нямаха никакво доверие в уменията й.
Тя въздъхна, свали обувките си, изправи се върху гърба на кобилата и грациозно като танцьорка запази равновесие. Изстреля стрелата си. Отпусна се обратно върху гърба на Уайлдфайър, потупа я в знак на благодарност, че е стояла толкова мирна, и се усмихна на Алек.
— Сега пък защо си ядосан? — попита тя.
— Никога повече няма да рискуваш така, жено!
Едва не отскубна гривата на кобилата. Животното се опита да се отдръпне, но Алек сграбчи юздите и Уайлдфайър бързо се укроти.
Той забеляза обаче, че нито за миг тя не бе трепнала, пито пък бе показала някакъв страх.
— Защо викаш? Какво съм рискувала?
— От изражението на лицето й бе ясно, че наистина не разбира. Той пое дълбоко дъх, опитвайки да запази самообладание. Когато се бе изправила върху гърба на коня, сърцето му сякаш спря да бие.
— Можеше да се убиеш — промърмори през зъби младият мъж. — Ако някой ще те убива, това ще бъда аз. Никога повече не се изправяй така върху гърба на коня! Никога!
— Но аз съм свикнала да яздя така, Алек. Когато Уайлдфайър препуска из полята, понякога се изправям.
— О, Боже!
— Наистина. Искаш ли да ти покажа…
— Не!
— Не ми викай, Алек. Плашиш Уайлдфайър.
— Теб искам да изплаша, жено — скастри я той. — Обещай ми!
— Добре — примирено вдигна рамене Джейми. — Обещавам. Сега щастлив ли си?
— Да.
— Тогава, моля те, махни си ръката от крака ми. Стискаш ме много силно.
— Жено, нима не разбираш на каква опасност се подложи?
Тя не обърна внимание на думите му.
— Алек?
— Какво?
— Откога ти трептят така мускулите на лицето?
Той не каза нищо.
— Нейната стрела я няма сред останалите — извика Дейвид. Младежът взе обувките на Джейми и й ги подаде. Тя му благодари и ги обу.
— Разбира се, че моята стрела не е сред останалите!
— Значи сте знаели, че сте пропуснали целта?
— Не съм я пропуснала. Ще намериш стрелата ми точно в центъра. Върви и ми я доноси, моля те.
Дейвид изтича обратно към мишената.
— Вярно! — възторжено извика младежът. — Стрелата е в самия център!
Джейми наблюдаваше Алек и не обърна никакво внимание на поздравленията на останалите. Реакцията на съпруга й я разочарова. Той едва забележимо повдигна вежди.
— Гейвин! Искам още десет от хората ми да са с теб — извика той.
Воинът незабавно обърна коня си и препусна към конюшнята.
— Джейми, струва ми се, че забрави нещо — каза Алек, когато тя се опита да вземе поводите.
— О… — Изчерви се, даде му знак да приближи, наведе се и го целуна леко по веждите.
— Имах предвид, че си забравила седлото — сърдито изръмжа Кинкейд.
— Не го харесвам — запротестира Джейми. — Ново е и е много твърдо, Алек.
— Маркъс, донеси на жена ми едно от моите стари седла. Защо не си ми казала, че можеш да яздиш без седло? Аз си мислех, че просто не умееш да яздиш. Днес дори си паднала от коня си.
— Не ти казах, защото щеше да си помислиш, че не съм истинска дама.
Той не можа да сдържи усмивката си.
— Никога не бих си помислил, че не си истинска дама, ти непрекъснато ми го напомняш. Трябваше отдавна да се досетя, че умееш да яздиш. Бийк ми каза, че ти си единствената, която може да язди тази кобила. И все пак добави, че не яздиш много често.
— Само се е опитвал да ме защити — обясни Джейми. — Той смята, че ще бъдеш много по-внимателен към мен, ако съм по-неопитна.