Алек се засмя.
— Джейми? Никога повече не ме целувай както преди малко. — Тя си помисли, че той не желае да го прави пред хората му, но Алек я притегли към себе си и прошепна: — Целувай ме ето така.
Преди да се усети, устните му се впиха в нейните, жадно и настойчиво. В първия миг тя не реагира, но Алек изръмжа и Джейми покорно разтвори устни. Езикът му бързо проникна в устата й и се преплете с неговия.
Джейми не чу одобрителните викове на мъжете, станали свидетели на такава страстна целувка, Обаче Алек ги чу и неохотно се отдръпна от жена си.
Малката му скъпа съпруга изглеждате напълно смутена. Той бе доволен, че толкова лесно може да я накара да забрави за всичко друго, после осъзна, че я държи в прегръдките си. Не си спомняше кога я бе свалил от; гърба на Уайлдфайър. И двамата се усмихнаха.
— Отне голяма част от моето ценно време — отбеляза Алек.
Младата жена се засмя. Тропотът на конете, препускащи към тях, привлече вниманието й.
— Защо трябва да ме придружават толкова много войници?
— Те също обичат да ходят на лов — отвърна Алек и я пусна на земята. Един от войниците му подхвърли седло. Джейми взе поводите, докато Алек привързваше седлото към гърба на Уайлдфайър.
— Приятна езда. Джейми!
— Няма да се върна с празни ръце.
— Сигурен съм.
Никак не й се искаше да го заблуждава, ала нямаше друг изход. Нека Алек вярва, че е тръгнала на лов. А и бе сигурна, че той ще одобри постъпката й — от него щеше да излезе отличен баща.
Когато стигнаха до подвижния мост, Джейми се обърна към Маркъс:
— Накъде?
— На запад, милейди.
Уайлдфайър препускаше в галоп, когато Маркъс я настигна. Даде й знак да го следва и направи полукръг, за да поемат в правилната посока.
Маркъс бе твърде тактичен, за да спомене пред господарката си за грешката й, ала Гейвин не пропусна да го стори.
Джейми бе много доволна от двамата воини и не му се разсърди. Тя им бе благодарна, че не издадоха пред Алек накъде са се запътили.
Алек непрекъснато си повтаряше, че няма защо да се тревожи. Обаче вечерята приключи, а от съпругата му все още нямаше и следа. Той нетърпеливо закрачи напред-назад покрай камината. Всичко ще бъде наред. Маркъс и Гейвин ще се погрижат за Джейми. Сигурно всеки момент ще се върне. За десети път си повтори, че ще започне истински да се притеснява чак когато слънцето залезе.
Докато Джейми отсъстваше, Алек бе оседлал коня си и бе посетил земите на клана на Хелън. Там разговаря с нейни близки. Научи доста интересни неща за жената, за които бракът с него бе толкова непоносим, че сама бе сложила край на живота си.
Когато се върна, повика отец Мърдок. Свещеникът бе изненадан, че неговият леърд говори за мъртвата си съпруга. От погребението на Хелън той не бе споменавал дори името й. Въпросите на господаря му го озадачиха, ала той реши да не проявява излишно любопитство. Не бе негова работа да се опитва да разбере какво точно иска да открие Алек.
Сега Кинкейд крачеше неспокойно из голямата зала. Джейми се върна и се спря на горното стъпало, изчаквайки съпругът й да я забележи. Тъкмо реши да го извика, когато той внезапно се обърна. Изпита огромно облекчение, като я видя, но въпреки това я изгледа строго.
Джейми му отвърна с ослепителна усмивка. Младият мъж забеляза, че туниката й се люлее напред-назад, а едно малко мръсно личице се взира в него. Гейвин и Маркъс стояха от двете й страни. И двамата гледаха към детето.
Джейми пое дълбоко дъх и хвана ръката на Мери Катлийн.
— Ела да се запознаеш с баща си — прошепна тя на малкото момиченце.
Мери Катлийн не помръдна. Очевидно огромният ръст на Алек я бе изплашил. Златистокафявите й очи приличаха на огромни кръгли паници.
— Той ще те обича с цялото си сърце — обеща й Джейми, стисна малката ръчичка и двете заслизаха по стълбите.
Алек нямаше ни най-малка представа какво става. Дрехите на детето бяха я неговите цветове, което означаваше, че принадлежи към клана Кинкейд. Лошо скроеният кариран плат обвиваше малкото телце и бе завързан на възел около вратлето. Алек не си спомняше някога да я е виждал.
Тя бе красиво малко момиченце с гъста медноруса коса, чиито къдрици обрамчваха в безпорядък малкото й личице.
— Кое е това дете? — попита Алек.
— Твоята дъщеря.
— Моята какво?
Джейми не обърна внимание на смаяната му физиономия.
— Всъщност сега тя е нашата дъщеря. Кажи „здравей“ на татко, Мери Катлийн.
Малкото момиченце очевидно бе силно изплашено. То продължаваше да се взира в Ален, а едната му ръчичка въртеше кичур коса.
Джейми се наведе и зашепна нещо в ухото й. Опитваше се да я успокои и да даде време на Алек да се окопити. Когато се изправи, видя, че съпругът й още не е готов.