— Предполагам, че да. Сигурна съм, че баба й е била добра. Мери е толкова сладко и добро дете. Това доказва, че не са се отнасяли дълго време зле с нея.
— Защо да го доказва? — попита Алек.
— Когато към едно дете се отнасят жестоко, умът му се изкривява, Алек. Защо ме гледаш така? — загрижено добави тя. — Изглеждаш… смаян. Не бива да се тревожиш за Мери, Алек.
Той насила се усмихна.
— Аз никога не се тревожа. Ти го правиш и за двама ни.
Джейми реши да пренебрегне това нелепо заявление.
— Разрешаваш ли тази вечер да спим в спалнята на горния етаж, Алек? Искам да съм близо до Мери. Може през нощта да има нужда от мен.
Той бе този, който се нуждаеше от нея през нощта. Мисълта го накара да се намръщи. По дяволите, тя също трябваше да се нуждае от него!
Погледна към малката Мери. Детето бе отпуснало глава върху рамото на Джейми. Очите й бяха затворени и на устните й трептеше усмивка. Очевидно обичаше да бъде държана от Джейми.
Белезите по гръбчето и краката и скоро щяха да изчезнат. Алек бе убеден, че с грижите си Джейми ще излекува всички рани в душата на детето. Да, неговата съпруга ще направи Мери Катлийн щастлива, толкова щастлива, колкото нейната вълшебна любов бе направила и него.
Тя го обичаше. Разбираше го от начина, по който го гледаше. Може би още не бе осъзнала тази истина, но Алек бе сигурен, че след време жена му ще се примири със съдбата си. Той вече бе приел своята. Навярно сам Господ му я бе изпратил. Ако преди година някой му бе казал, че ще обикне една упорита, своеволна, избухлива англичанка, която винаги му възразява, първо щеше да се изсмее, а сетне щеше да го просне с един удар на земята.
Може би трябва да и каже, че я обича. Тази нощ. На келтски.
— Алек? Искаш ли пак да разговаряш с мен тази вечер? — попита Ангъс и прекъсна мислите му.
— Не, Ангъс. Заведи Елизабет у дома. Утре ще обсъдим нашите планове.
Гейвин изчака, докато Ангъс и Елизабет излязоха, и тогава заразпитва Алек. Беше сигурен, че Елизабет няма да разкаже на никого, ала не искаше да я разстройва.
— За какви планове говориш, Алек? Знаеш ли кой се е опитал да убие Джейми?
— Значи нас не си включил? — обади се Маркъс.
— Престани да се мръщиш, Маркъс — заповяда Алек. — Още не съм имал време да ви включа. Провери ли спалнята на горния етаж, Гейвин?
Воинът кимна.
— Постоянно е под наблюдение. Едит чака в стаята на Мери. Иска да помоли Джейми за разрешение да спи там, в случай че детето се събуди.
— А и двама войници пазят долу под прозореца, милорд — добави Маркъс.
— Сложи още двама при стълбите, Маркъс. Никой не бива да се качва горе.
— Знаеш ли кой е? — настоя Гейвин.
— Почти съм сигурен — отвърна Алек и лицето му придоби строг вид. — Утре ще заложа капан. През цялото време съм търсил в грешна посока. И ако се окажа нрав, след като всичко това свърши, отец Мърдок ще трябва да благослови гроба на Хелън.
— Не разбирам — прошепна Маркъс.
— Ако съм прав, Хелън не се е самоубила. Била е убита.
Той я пази, сякаш е безценно съкровище. Какъв глупак! Нима наистина си мисли, че може да ме спре?
Кинкейд, Кинкейд. Дойде време да те предизвикам отново. Утре ще убия кучката.
Детето ще трябва да почака… Удоволствията не бива да свършват наведнъж,
Господ ще ми даде сили, за да скрия радостта си.
Шестнадесета глава
Когато Алек си легна, Джейми вече спеше дълбоко. Наглеждаше толкова красива и спокойна. Алек отметна одеялото и я взе в прегръдките си.
Тя промърмори нещо в съня си и сложи стройния си крак върху бедрото му. Тази жена му въздействаше дори когато спеше. Плъзна пръсти по гърба й. Джейми измърка нещо, което той не разбра, бутна ръката му и отново се претърколи по гръб.
Това не го обезкуражи. Нощницата й се бе насъбрала около бедрата и на меката светлина на свещите кожата й блестеше като злато. Дългите й крака бяха усукали завивките и Алек ги изрита на пода. Ловко свали нощницата й и се усмихна на сънните й протести.
Разроши косите й и зарови глава в уханната коприна. Устните му леко се плъзнаха по шията й.
Тя въздъхна от удоволствие. Алек вдигна глава, за да я погледне. Усмихна се, когато видя, че вече не изглежда ядосана. Целуна нежно полуразтворените й устни, сетне брадичката, а след това езикът му се плъзна по изкусителната вдлъбнатина между гърдите.
Тръпките я събудиха. Ала те не бяха от студ. С всеки наминал миг й ставаше все по-топло и по-топло… Алек галеше гърдите й с ръце, с устни, с език.
Никога не е бил толкова нежен любовник, удивено си помисли младата жена. Ръката му се спусна надолу към плоския корем, обиколи пъпа й, след това продължи, докато стигна до топлото място между бедрата.