Выбрать главу

Беше гореща и влажна и тихите й стенания издаваха страстното й желание. Алек плъзна език в пъпа й, а Джейми се вкопчи в него. Дръпна силно косата му, когато повече не можеше да издържа сладкото мъчение.

— Толкова те желая, че чак ме боли, Джейми.

— Сега, Алек! Не ме карай да чакам повече! Искам… — Изви се и простена от удоволствие, когато пръстите му влязоха в най-съкровеното й място.

— Спри това мъчение, съпруже мой. Ела! Сега!

Ръцете й се спуснаха надолу, за да обхванат набъбналата му мъжественост.

— Тази игра се играе от двама — дрезгаво изрече тя.

Алек изпъшка силно и бутна ръката й.

— Не тази вечер, Джейми. Няма да мога да издържа още дълго.

Настани се между бедрата й и с един силен тласък проникна дълбоко в нея. Тя извика в екстаз. Алек мигновено застина.

— Нараних ли те, любов моя?

— Не — изохка младата жена. — Не си ме наранил.

— Бях толкова груб. — Все още бе убеден, че й бе причинил болка. Опита се да се отдръпне и да излезе от нея, но бедрата й здраво го стиснаха.

— Да не си посмял! Ще умра, ако го направиш!

— Аз също, Джейми! Аз също! — Опита се да се усмихне, но не бе сигурен, че е успял. Тялото му жадуваше за освобождение, ала искаше първо да задоволи нея.

Впи устни в нейните и тласна още по-надълбоко. Тялото й откликваше в пълен синхрон с неговото. Искаше нейният огън да го погълне изцяло, изпитваше жажда на още и още.

Джейми се чувстваше така, сякаш я бе отвел до звездите. Отдаде се изцяло на прекрасната магия, вкопчена в мъжа, когото обичаше, за да сподели с него великолепното усещане, с което само той можеше да я дари.

Когато усети първите тръпки на освобождението й, Алек тласна още веднъж и топлото му семе се изля в нея.

Не знаеше колко дълго останаха слети в едно. Помисли си, че не иска никога да излиза от нея. Сърцата им биеха в един ритъм и дишането им постепенно се успокои. Алек си припомни намерението си да й каже, че я обича.

— С всеки път ставаш все по-добра, съпруго моя!

Джейми се претърколи заедно с него, сгуши се и нежно му се усмихна.

— Ти ми каза, че практиката ще ме направи по-добра. Но нямах представа, че ще практикуваме толкова често.

Алек виждаше, че е много доволна от себе си. Усмихна се, помилва я по главата и изрече на келтски:

— Знам, че не разбираш това, което ти говоря, Джейми, но изпитвам нужда да го кажа на моя роден език. — Аз те обичам, скъпа моя! С цялото си същество!

Усети как тя се напрегна, но когато се опита да се отдръпне, я притисна още по-силно към гърдите си.

— Обичам те, защото си толкова нежна и любяща. И толкова състрадателна и добра. Сърцето ти е злато, момичето ми. Но най-много от всичко, Джейми, аз обичам твоята искреност. Никога не бих могъл да обичам жена, която се опитва да ме мами, но имам пълна вяра в теб.

Алек си помисли, че малката му съпруга сигурно се е превърнала в камък. Беше му потребна цялата воля, за да не се разсмее на глас.

— Лека нощ, Джейми — прошепна той на английски.

— Какво ми каза преди малко?

Опита се гласът й да прозвучи незаинтересовано.

— Казах ти лека нощ — лениво изрече Алек.

— Преди това — с треперещ глас попита младата жена.

— Нищо важно — нехайно измърмори той.

Тя се отдръпна от него и той видя раздразнението, изписано на лицето й.

— Истина ли бе всичко, което каза?

Алек сви рамене. Джейми едва не избухна, ала вече бе решила, че утре ще поднесе голямата си изненада на Алек — ще коленичи пред крал Едгар и ще му се врече във вярност на келтски.

Нямаше да позволи на Алек да провали изненадата й. Това бе решено и точка по въпроса! Ала само преди броени минути той й бе казал, че я обича, защото е искрена и никога не лъже!

Оказа се уловена в собствения си капан. И защо внезапно й се стори, че Алек знаеше? Вероятно заради дяволитите искри в очите му.

— Изглеждаш така, сякаш се каниш да решиш всички проблеми на английското кралство — вметна Алек.

— Мислех си за един малък проблем.

— За какво се отнася?

Тя поклати глава.

— Утре ще го реша, Алек. Това е мой проблем. Довери ми се.

— Аз напълно ти се доверявам, съпруго моя.

— Наистина ли? — зарадвано попита Джейми.

— Разбира се. Честността и доверието са като лявата и дясната ръка. И двете са важни… Какво има сега? Отново се мръщиш.

После реши, че достатъчно я е дразнил за една вечер.

— Става късно, Джейми — рече той и я притегли в прегръдките си. — Сигурно си много изморена след този дълъг ден. Сега не бива да се опитваш да решаваш проблемите си. Сега би трябвало…