— Да спя — довърши с въздишка тя.
— Не — възрази той, — сега би трябвало да доставиш удоволствие на своя съпруг.
— Но аз преди малко ти доставих удоволствие!
— Не напълно, скъпа. — Той я претърколи по гръб. Ти си много щастлива жена, тъй като имаш изключително търпелив съпруг.
— Аз имам ненаситен съпруг, Кинкейд. Знаеш ли колко пъти ние…
— Нима трябва да броя и колко пъти сме се любили?
Джейми едва успя да обвие ръце около врата му, когато устните му заглушиха смеха й с дълга целувка.
Любиха се бавно и нежно. И през цялото време Алек й шептеше любовни слова. Утре, обеща си тя, утре аз ще му се врека на келтски.
Джейми заспа, преди той да се с претърколил от нея. Алек я зави с одеялото и двамата скоро потънаха в дълбок сън.
Той се събуди само веднъж през кратката нощ, защото вратата се отвори. Тъкмо се протегна за меча си, когато Мери Катлийн се спусна към леглото. Изтича първо до страната на Джейми.
— Не безпокой майка си — прошепна Алек. — Какво има, Мери?
Той повтори със строг глас и най-после Мери се подчини. Кинкейд видя страх в очите й.
— Какво има?
Мери му подаде края на нощницата си.
— Мокра съм — прошепна тя и сълзите се затъркаляха по бузките й.
Алек съблече нощницата й и я хвърли на пода.
— Сега вече не си мокра — успокои я той.
Гласът на Мери събуди Джейми, обаче тя продължи да се преструва на заспала, тъй като знаеше колко много мрази съпругът й жени, които плачат. Не искаше да види сълзите й. Нямаше да разбере безкрайната любов, която изпита към него, когато той взе дъщеря си и нежно я залюля.
Алек стана от леглото, отнесе спящото дете до вратата и го подаде на един от войниците.
Джейми замалко да извика, че бащата е този, който трябва да отнесе дъщеря си в леглото, а не някой от войниците му. За щастие навреме си спомни, че Алек е напълно гол и Едит навярно щеше да умре от смущение, ако се събуди и го види в стаята.
Сцената бе толкова смешна, че Джейми се захлупи по корем, за да потисне кискането си.
Алек се върна в леглото, придърпа я към себе си и веднага захърка.
Джейми дълбоко въздъхна от задоволство. Едва щеше да дочака сутринта. Утрешният ден щеше да бъде най-великолепният в живота й.
Оказа се най-нещастният.
Всъщност започна съвсем добре. Двете с Едит почистиха и подредиха голямата зала за по-малко от два часа. Масите бяха украсени със свежи цветя, на пода бе застлана нова тръстика, а високият стол с дървени инкрустации, където щеше да седне крал Едгар, бе излъскан до блясък.
Обаче Гейвин и Маркъс подложиха на истинско изпитание търпението й. Накъдето и да се обърнеше, те все бяха пред нея.
— Нямате ли си работа? — попита най-сетне тя.
— Днес имаме свободен ден — заяви Гейвин.
— Но защо ме следвате навсякъде? — настоя Джейми. Мери Катлийн притича, хвана се за полите й и така спаси двамата воини от неловката ситуация да мрънкат неубедителни обяснения. Малкото момиченце бе облечено с рокля в цветовете на клана Кинкейд. Жената на ковача й я бе подарила. Джейми взе дъщеря си на ръце, целуна я по бузката и й прошепна няколко похвални думи на келтски.
— Мога ли да заведа Мери в къщата на Франсис? — извика Едит.
— Коя е Франсис?
— Съпругата на ковача. Каза, че имала няколко чифта обувки и иска Мери да ги пробва.
— Предай й моите благодарности — каза Джейми.
Едит поклати глава.
— Това ще я обиди. Нейно задължение е да помага.
Джейми не знаеше как да реагира на тези думи, но кимна. Едит търпеливо заобяснява на Мери, че отиват за малко на гости и момиченцето най-накрая неохотно пусна туниката на майка си.
Когато Джейми се обърна, се блъсна в Маркъс.
— Чудя се защо постоянно се мотаеш наоколо — раздразнено рече тя. — И защо онези войници се разтакават край стълбите?
Маркъс поклати глава.
— Днес имат свободен ден.
В този миг Алек влезе в залата, чу сърдитото обяснение на Маркъс и видя смаяната физиономия на Джейми.
— Джейми? Хората от нашия клан вече са прехвърлили последния хълм. След няколко минути ще бъдат тук. Някои от клана на Харолд са с тях. Искам ти…
— Ще посрещаме гости? — извика Джейми.
— Да — кимна съпругът й.
Той не подозираше, че жена му може да се движи толкова бързо. Сграбчи я тъкмо когато се канеше да профучи покрай него. Прегърна я и повдигна брадичката й.
Джейми изглеждаше ужасно разтревожена и той не можа да устои. Наведе се и целуна смръщените й вежди. Този спонтанен изблик на чувства бе нов за него, ала много му харесваше. Не се сдържа и я целуна още веднъж.
— Не ми харесва да си намръщена. Пак ли се тревожиш за нещо?