Тя поклати глава.
— Трябва да се преоблека.
— Защо? Каквато и английска дреха да облечеш, няма да се понрави на никого от гостите ни.
Джейми не каза нищо, но Алек усети, че думите му по-скоро я развеселиха. Това го озадачи и той отново се наведе и я целуна — дълга и влажна целувка. Тя обви ръце около кръста му, докато езикът му се стрелваше в устата й и жадно вкусваше от сладкия й нектар.
Когато най-сетне Алек се отдръпна, Джейми бе напълно объркана. Той й прошепна на келтски, че я обича, нежно отстрани ръцете й и с лека стъпка се отдалечи. Джейми остана да гледа с широко отворени очи след него.
— Нали искаше да си смениш роклята? — подвикна Алек.
Тя се стресна, изправи рамене и се запъти към стълбите. Кинкейд я чу как си мърмори, докато прекосява залата, и се усмихна.
Този мъж беше способен да я накара да забрани за всичките си задължения! Когато я целуваше, можеше единствено да се наслаждава на приятното усещане и не беше в състояние да мисли за нищо друго. Беше му подготвила голяма изненада и нямаше да му позволи да я провали, като я отвлича с разни целувки.
Оправи покривката на леглото и си облече кремава риза, която стигаше до глезените й. Това й отне само няколко минути, ала увиването на карирания плат около тялото й се стори съвсем трудна работа.
Парчето плат бе дълго приблизително четири метра. Уж беше тясно, за да й е по-лесно да нагласи плисета, ала колкото й да се опитваше, нищо не се получаваше.
В отчаянието си тя отвори вратата и нареди на един от войниците да повика отец Мърдок.
Свещеникът не се забави много. Джейми отвори при първото му плахо почукване, дръпна го в спалнята и затръшна вратата.
Алек видя, че отец Мърдок се качи по стълбите. Повдигна учудено вежди, питайки се какво, за Бога, ще търси той в спалнята на жена му. Сетне поклати глава и забрави за случката.
Обаче от време на време хвърляше по един поглед към вратата. Когато тя най-сетне се отвори и отец Мърдок излезе, Алек видя, че на лицето му е цъфнала широка усмивка.
— Отец Мърдок? Какво правиш в моята спалия? — извика Кинкейд.
Свещеникът не отговори, докато не приближи до господаря си.
— Помагах на съпругата ти.
— За какво?
— Не мога да ти кажа. Тя иска да бъде изненада, Алек. Не й пречи. Не искам да нараня чувствата й, като ти кажа предварително.
— А, значи се тревожиш за нейните чувства? — сухо отбеляза Алек. — Май всички сте се заразили от тази болест.
В този миг вратата на спалнята се отвори.
Алек застина на мястото си. Не можеше да откъсне поглед от прекрасното видение, което с усмивка минаваше покрай войниците му. Изпита такава невероятна гордост, че дъхът му секна.
Тя бе облечена в шотландска носия! Най-сетне носеше неговите цветове! Младият мъж бе толкова трогнат, че думите заседнаха на гърлото му.
— Не можеше да се справи с плисетата. Милото дете дори легнало на пода и се опитало да нагъне плата върху себе си, докато накрая не решила да ме повика.
— И ти си й помогнал — обади се Гейвин и кимна.
— Тя беше много благодарна за сръчните ми ръце — прошепна свещеникът, без да откъсва поглед от младата си господарка. — Мили Боже, наистина е много хубава!
Джейми знаеше, че е приковала вниманието на мъжете. Вървеше с изправени рамене, а ръцете й бяха отпуснати покрай тялото. Внимаваше някое от плисетата да не се изплъзне изпод колана. Когато достигна до стълбата, водеща към залата, спря и церемониално се поклони на съпруга си.
Алек изпита желание отново да я целуне. Дори да й каже колко горд се чувства с нея. Когато й даде знак, Джейми повдигна края на роклята си и бавно тръгна към него. Той протегна ръце, ала тя бързо отстъпи назад.
— Не ме докосвай, Алек.
— Какво?
— И не ми повишавай тон — намръщено го сряза тя. — Можеш да ми кажеш колко си доволен и от мястото си. Няма да позволя да ми развалиш плисетата, преди да е пристигнал кралят.
Усмивката му помръкна.
— Доволен ли си от мен, съпруже мой?
— Много.
— И? — рече тя, очаквайки по-многословна похвала.
— И какво?
Джейми избухна в смях. Алек със сигурност не беше от мъжете, които сипят комплименти. Дори не знаеше, че това се очаква от него.
— Няма значение — отвърна Джейми и сви рамене, забравяйки за плисетата. Хвърли уплашен поглед към тях, ала се убеди, че всичко е наред. — Никога няма да се науча да сгъвам тези плисета — оплака се тя.
— Ще се упражняваш по-често и в това — напомни й Алек.
Отец Мърдок се поинтересува в какво още се упражняват и Джейми се изчерви.
— Може би ще ви помогна и в него — въодушевено предложи отецът.
— Не, то е лично — смънка Джейми. — Няма да можем да използваме помощта ви, отче, но сме благодарни за предложението.