— Да, има дъщери, дори повече, отколкото му се иска да признае.
— И въпреки това не ги защитава? — попита Даниел. Поклати невярващо глава, обърна се към Алек и рече: — Чувал ли си някога нещо подобно?
— Не, не съм.
— Що за човек е този барон Джеймисън? — извърна се Даниел към Бийк.
— Англичанин, Даниел — побърза да отговори Кинкейд.
— А това обяснява всичко? — потвърди приятелят му. Я ми кажи нещо, Бийк. Да не би дъщерите на барона да са толкова грозни, че да не се нуждаят от защита? Или пък може би не са добродетелни и почтени дами?
— Все са хубавици — отвърна Бийк. — И чисти, както в деня, в който са се родили. Да пукна на място, ако лъжа. Просто баща им понякога забравя отговорностите си — добави старецът и се намръщи.
— Колко дъщери има барона? — намеси се Даниел. — Ние така и не попитахме за това вашия крал.
— Вие ще видите три — промърмори Бийк.
Тъкмо се канеше да обясни забележката си, когато двамата воини се обърнаха и се запътиха към вратата.
„Сега или никога“, каза си старецът. Пое дълбоко дъх и извика:
— Равни ли сте по могъщество или единият от вас е по-силен и по-богат владетел?
Алек усети страха в гласа на главния коняр. Това го озадачи и той се обърна.
— Каква е причината за подобен нахален въпрос?
— Не исках да ви обидя — заоправдава се Бийк. — Имам съвсем основателна причина за въпроса си. Знам, че надвишавам правата си, но все някой трябва да се погрижи за нея, а аз съм единственият, който може да го стори.
Даниел се намръщи, озадачен от странното обяснение. Струваше му се лишено от всякакъв смисъл.
— След година или две аз ще стана вожд на моя клан, тъй като съм призван за това по наследство — отвърна той. — Кинкейд вече е вожд. Обяснението удовлетворява ли те, Бийк?
— В такъв случай той ли има правото пръв да си избере невеста? — обърна се старецът към Даниел.
— Да.
— И той е по-силен и по-могъщ от теб?
— Засега — кимна Даниел и се усмихна. — Бийк, нима никога не си чувал за воините на Кинкейд?
— Е, чувал съм разни истории…
— Да разбирам ли, че тези истории се отнасят до уменията на Алек да се сражава?
— Да. Обаче не би трябвало да им вярвам — побърза да добави Бийк и хвърли бегъл поглед към Кинкейд. Нали разбирате, те се разказват от англичани и аз съм сигурен, че са преувеличили… хм… жестокостта на този достоен воин.
Даниел се усмихна на Алек, преди да отговори:
— О, съмнявам се, че историите са преувеличени, Бийк. Говори ли се, че той никога не проявява милост?
— Да.
— По-добре да им повярваш, Бийк, тъй като те са самата истина. Не е ли така, Алек?
— Така е — потвърди приятелят му. Гласът му бе твърд.
— Бийк — продължи Даниел, — твоят въпрос ме заинтригува, въпреки че все още нямам никакво понятие какво се опитваш да изкопчиш от нас. Имаш ли и други въпрос?
Бийк плахо кимна, извърна се и се втренчи в Алек. Измина дълъг момент в мълчание, докато той се опитваше да измисли най-подходящия начин, за да разкаже за своята Джейми, без да проявява открита нелоялност.
Алек видя страха в очите на възрастния мъж. Върна се обратно и спря до него.
— Какво искаш да ми кажеш?
Бийк реши, че интуицията на Кинкейд е също толкова необикновена, колкото ръста и гласа му. Собственият му глас трепереше издайнически, но успя да избъбри:
— Отнасяли ли сте се някога през живота си жестоко към жена, Алек Кинкейд?
Лицето на шотландеца потъмня като буреносен облак, а очите му гневно заискриха. Бийк инстинктивно отстъпи назад и се подпря с ръка на стената.
— Досега бях търпелив с теб само защото си шотландец, старче, но ако още веднъж ми зададеш подобен недостоен въпрос, кълна се, че ще ти бъде последният.
Бийк кимна.
— Трябваше да знам със сигурност, тъй като възнамерявам да ви поднеса огромен дар и искам да знам дали ще оцените истинската му стойност, милорд.
— Той говори с недомлъвки — обади се Даниел, пристъпи напред и застана до Алек. Бийк забеляза, че имаше не по-малко гневен вид от приятеля си. — Май твърде дълго си живял в Англия, старче, щом задаваш такива долни въпроси.
— Знам, че въпросите ми звучат нагло — с отпаднал глас призна Бийк. — Но ако бъда по-откровен, ще съм нелоялен към моята господарка, а аз никога не бих си го позволил. — Макар да съм сигурен, че тя ще се опита да ме прикрие.
— Признаваш, че те е страх от жена? — попита Даниел.
Бийк не обърна внимание нито на каменното изражение на лицето му, нито на подигравката в гласа му.
— Не, се страхувам от жена. Просто съм дал дума — обясни старецът. — Това момиче е целият ми свят. Не ме е срам да си призная, че я обичам като собствена дъщеря.