Алек я чу как тихо мърмори. Питаше се за какво, за Бога, й бе притрябвала тази тояга.
Изведнъж отговорът изплува в главата му. Джъстин!
Скочи от стола си и нададе гневен вик. Но той почти се удави в крясъците, които се разнасяха от двора.
Алек хукна навън, последван от тримата воини. Разкрилата се пред очите му сцена бе толкова смайваща, че той се спря като закован.
Свещеникът бе застанал до Джейми. Изглеждаше напълно потресен. Но Джейми не гледаше към него. Взираше се в земята, смръщила застрашително вежди срещу сина на Харолд. Бъдещият леърд се бе проснал по корем, опитвайки се без особен успех да се изправи.
— Ако още веднъж ме докоснеш, ще те ударя два пъти по-силно — извика Джейми. — Искам да чуя извинението ти, Джъстин, иначе няма да ти позволя да станеш!
— Милейди — заеквайки се намеси отец Мърдок, — той не разбира…
Джейми не му позволи да довърши. Предположи, че свещеникът иска да й каже, че Джъстин не разбира езика й.
— О, той много добре знае защо го ударих — заяви на келтски.
— Но, Джейми, момичето ми — избъбри отец Мърдок, опитвайки се да й обясни.
— Как се осмеляваш да ме докосваш? Аз съм съпругата на Алек Кинкейд, глупако! И освен това обичам този мъж със страст, каквато ти едва ли някога ще познаеш!
— Милейди? — обади се Гейвин.
— Не се бъркай в тази работа, Гейвин — сряза го Джейми. Не смееше да изпусне от поглед воина, проснат на земята, нито тоягата си. — Алек ми каза сама да се справя с този проблем и не искам да се намесваш. Казах на Джъстин, че ще се върна с нещо, което ще накара коленете му да омекнат, и не го излъгах.
— Той не е Джъстин.
Гласът, изрекъл тези думи, принадлежеше на Алек. Той бе застанал толкова близо до гърба й, че Джейми усещаше топлината му.
— Не е време за шеги, Алек! Това безсрамно и невъзпитано момче има нахалството да ме сграбчи и да ме целуне. Само погледни какво направи с плисетата ми!
— Ти си ударили Филип, а не Джъстин!
— Не съм. Той е…
— Братът на Джъстин.
— Филип ли каза?
Алек бавно кимва. Изражението на лицето му бе сериозно и той явно не се шегуваше.
— Не разбирам, Алек… Той изглежда точно като…
— Те са близнаци.
— О, Господи, само това не!
— Еднояйчни — кимна отново съпругът й.
Ужас! Наоколо се бе събрала доста голяма тълпа, правейки унижението й още по-болезнено.
— По дяволите — промърмори тихо тя, така че само Алек я чу. — Защо не ми каза? Аз съм наранила не този, когото трябва.
Джейми незабавно хвърли оръжието си и се опита да помогне на невинната жертва да се изправи на крака. Не искате повече да гледа мрачното лице на своя съпруг. Но Филип отказа помощта й.
— Съжалявам, че те ударих, Филип. Разбираш ли, никой не ми каза, че имаш брат-близнак.
— Значи не си искала да ме удариш, така ли? — попита Филип, като продължи да отстъпва назад.
— Ако спреш и застанеш достатъчно дълго на едно място, ще се опитам да ти обясня какво се случи — обеща Джейми.
Филип продължи да я гледа подозрително, но накрая спря.
— Със сигурност нямах никакво намерение да ви удрям и повалям на земята. Аз дори не ви познавам, сър. Защо ще искам да ви причиня болка?
До тук речта й спечели благоразположението на Филии, но следващите й думи го вбесиха:
— Аз исках да ударя вашия брат, разбира се — нехайно заяви Джейми.
— Разбира се? Значи си искала да удариш Джъстин?
Филип отново крещеше.
В интерес на истината имаше намерение добре да наложи нахалния Джъстин. Обаче реши, че няма да облекчи положението си, ако каже истината на брат му. Филип не изглеждаше като човек, който ще приеме с радост подобно откровение. Очевидно бе свикнал да защитава брат си, а Джейми се възхищаваше на това качество, макар в случая да и се струпаше не на място.
Реши да прояви тактичност.
— Да, имах намерение да ударя твоя брат. Филип, сигурно си забелязал, че Джъстин се държи като свиня.
— Доведете Джъстин при мен.
Гръмогласният вик на Алек привлече вниманието на всички.
— Ти ми каза сама да разреша този проблем, Алек, и аз бих искала…
— Аз що се погрижа — отсече той.
— Как? — попита Джейми, разтревожена от гневните искри в очите му. — Няма да нараниш момчето, нали, Алек?
— Докосна ли те, Джейми?
— Да — изтърва се тя и чак тогава видя, че съпругът й едва сдържа гнева си. — Но това бе съвсем леко докосване, Алек. Съвсем бързо докосване и една малка целувка…
— Ще го убия!
Джейми започна да мачка плисетата си.
След няколко минути се оказа в най-смешното положение, което човек може да си представи — тя стоеше пред Джъстин и защитаваше живота му.