— Ако знаехте какъв срам причиних на клана Кинкейд, и вие щяхте да се разплачете — избъбри Джейми. — Виновна съм за толкова много войни, че вече им изгубих броя.
Очите на мъжа се разшириха от учудване.
— Истина е — кимна Джейми. — Май е по-добре да си призная всичко, тъй като сигурно скоро и сам ще го узнаете. Ако бях страхливка, щях да легна и да не стана до края на дните си.
— Може би аз мога да помогна.
— Никой не може да ми помогне с изключение на краля, разбира се, а когато той научи, сигурно ще заповяда да ме набият с камшик. — Думите й валяха една след друга, тъй като тя искаше да обясни всичко. — Разбирате ли, толкова се стараех да направя правилното нещо. Само че всичко, което е правилно в Англия, тук е грешно. Не можеш да кажеш „благодаря“, защото тук то приемат като обида. Не можеш да спасиш живота на едно бебе, защото те си мислят, че си го отвлякъл. Не можеш…
— По-бавно, скъпа лейди — прекъсна я войникът. — Започнете отначало. Ще се почувствате по-добре, ако споделите тревогите си, а аз наистина искам да ви помогна. Имам значително влияние тук.
Думите му прозвучаха съвсем искрено.
— Не знам откъде да започна — призна си Джейми.
— Започнете с първата война.
Тя кимна.
— Виновна съм за войната с клана Макферсън, тъй като се погрижих за умиращия син на техния леърд. Когато бебето вече бе по-добре, леърдът дойде, за да го вземе, и ме обвини, че съм отвлякла детето.
Войникът и се усмихна съчувствено.
— Аз не съм го отвличала, разбира се, а го спасих от сигурна смърт. Човек би си помислил, че баща му ще ми бъде благодарен.
— И аз мисля така — увери и непознатият.
— Да, но той не мисли и аз го нарекох свиня.
— Леърда?
— Не, май че го нарекох козел — сви рамене младата жена. — Вече няма значение. Той си тръгна сърдит и сега хората на Кинкейд не могат да се приближат до земите му. Не можем да приближим и владенията на клана Фъргюсън, защото дадох убежище на съпругата на Даниел.
— Разбирам.
— Даниел беше бесен.
— Разбира се — съгласи се войникът. — И Даниел ли ви заплаши с война?
— Не, но имаше намерение. Смятам да кажа на краля какъв избухлив характер има Даниел, ако продължава да не се отнася добре към сестра ми.
— Какво мислите, че ще направи кралят?
— Предполагам, че ще си поговори сериозно с него и ще му нареди да изпълнява задълженията към съпругата си.
— Значи имате пълно доверие в крал Едгар?
— О, да — припряно рече Джейми. — Аз не съм се срещала още с него, разбира се, но съм сигурна, че Алек може да бъде лоялен само към един добър крал.
Войникът се усмихна.
— Сигурно сте чували прекрасни истории за крал Едгар?
— О, не — завъртя отрицателно глава Джейми и отново изтри сълзите си с края на плата. — Чух, че бил истинско чудовище.
Думите й никак не се харесаха на непознатия.
— Когато бях в Англия, разбира се — добави младата жена. — Сега знам, че тези истории не се верни. Алек никога не би се врекъл на едно чудовище.
— Значи вие сте лоялна към Кинкейд, така ли?
— И към Алек, и към Едгар — увери го Джейми, чудейки се защо този войник настоява разговорът да продължава в тази посока. — Мога да го разбере напълно, ако крал Едгар заповяда да ме обесят, когато научи за всички неприятности, които съм причинила.
— Сигурен съм, че той ще прояви разбиране.
— Сър, никой не би проявил толкова голямо разбиране. Освен това сигурно съм предизвикала война и със семейството на Мери Катлийн. Споменах ли ви за това? Те ще кажат, че съм отвлякла детето.
— Но вие не сте.
— О, да, отвлякох го. Освен това хвърлих дрехата, с която бе облечена Мери Катлийн, на земята. Но Маркъс също беше вбесен, защото те бяха били детето. Сега то принадлежи на мен и на Алек. Моят съпруг е сигурен, че Едгар ще ни позволи да остане с нас.
— Коя е тази Мери Катлийн?
— Дъщерята на Хелън.
— Към нея са се отнасяли зле?
— Да, а тя е само едно малко момиченце. Не може да се защити. Гейвин каза, че Кевин, родният й баща, сигурно ще се обърне в гроба.
— Кралят ще застане на ваша страна — заяви непознатият. — А сега ми разкажете каква бе тази бъркотия навън, когато аз пристигнах.
— Джъстин ме сграбчи и ме целуна. Трябваше да реагирам, разбира се, така че го ударих с една тояга отзад и той се строполи на земята.
При това признание очите на войника се разшириха.
— Сигурна съм, че вашата съпруга би направила същото — продължи Джейми. — Нито една дама няма да позволи да я пипа друг освен съпруга й.
— Аз не съм женен — заяви мъжът.
— Но ако бяхте?
— Сигурен съм, че ако бях, моята съпруга би направила същото.