— Много любезно от ваша страна, сър, че сте съгласен с мен.
— Алек знае ли, че сте ударили Джъстин?
— Да… искам да кажа не. Разбирате ли, всъщност не ударих Джъстин. Беше Филип. Сбърках ги, сър, защото не знаех, че Харолд има двама сина, които са еднояйчни близнаци, докато Алек не ми каза.
— След като ударихте Филип?
— Сър, струва ми се, че никак не е смешно. Напротив — нещата са много сериозни.
— Извинявам се, милейди — поклони се войникът. — И какво стана тогава?
— Алек сграбчи сина на леърда и го хвърли във въздуха, сякаш мята боров кол.
— Хвърли Филип?
— Не, не. Внимавайте! — смъмри го тя. — Алек хвърли Джъстин. Не биваше да го прави, но като че ли не мога да му се сърдя.
— На Джъстин ли?
— На Алек — повиши глас Джейми и недоволно го изгледа. Явно не следеше обясненията й. — Алек не биваше да хвърля Джъстин и да разваля изненадата ми.
Внезапно избухна в сълзи.
— Как така Алек развали вашата…
— Алек не е развалил нищо — изхълца младата жена. — Ако желаете да чуете тази история, ще ви помоля да се съсредоточите върху това, което ви говоря. Знаете ли кое е най-лошото! Аз исках да коленича пред крал Едгар и да произнеса моята клетва за вярност на келтски. Алек не знае, че мога да говоря неговия език, разбирате ли? Да, но той ме чу да крещя на Джъстин на келтски и сега естествено вече знае. Аз се облякох в шотландска носия с неговите цветове, но не мога да подредя отново тези плисета дори ако по този начин ще спася душата си. Исках всичко да бъде съвършено, когато коленича пред моя крал. Смятах да му кажа, че го обичам.
— Вашия крал?
— Не, моя Алек — отвърна тя. — Аз уважавам моя крал, сър, но обичам само съпруга си. Сигурно ще се съгласите с мен?
— Алек ще се погрижи за всичко — успокои я войникът. — А сега ще ми покажете ли как сте смятали да произнесете клетвата пред вашия крал?
Джейми си каза, че това е доста странно предложение, но не искаше да обижда този внимателен и мил човек. Толкова търпеливо бе изслушал всичките й неволи.
— Предполагам, че не е зле да се упражня — заяви тя. — Може би все пак кралят ще поиска да чуе клетвата ми за вярност, преди да заповяда да ме набият с камшик.
Тя коленичи и сведе глава.
— Не съм сигурна дали да сложа ръка на сърцето си — призна си младата жена.
— Едва ли има значение — увери я войникът.
Джейми затвори очи и тържествено произнесе думите за вярност. След това войникът й помогна да стане. Изглеждаше много доволен.
— Ще ви помогна да нагласите плисетата си — неочаквано заяви непознатият.
Джейми му се усмихна признателно и се обърна, за да може той да се заеме с тази отговорна задача.
Алек се бе облегнал на сводестата врата. На устните му играеше мека усмивка, докато наблюдаваше как кралят на Шотландия наглася плисетата на съпругата му.
Седемнадесета глава
Алек знаеше, че трябва да и каже кой е мъжът, пред когото бе изплакала всичките си нещастия, но не му даваше сърце отново да я разстрои.
Джейми беше в много по-добро настроение, след като плисетата й отново бяха подредени. Гласът й звънна щастливо, докато благодареше на непознатия войник за помощта. Видя съпруга си, облегнат на сводестата врата, и го дари с широка усмивка. Алек също й се усмихна, доволен, че жена му вече не плаче.
Не, няма да я разстройва сега. Ще почака, докато останат сами.
Джейми се изкачи но стълбите със скромно скръстени отпред ръце. Спря пред Алек, сведе глава и прошепна на келтски!
— Обичам те, Алек.
— Аз също те обичам, Джейми.
Той се опита да я вземе в прегръдките си, ала тя поклати глава и отстъпи назад.
— Имаме гост.
— Значи ще трябва да почакам, докато останем сами, за да те… докосна?
— Чул си всичко, нали?
— Да — призна той. — Вече не ми изглеждаш толкова разстроена.
— Твоят крал е много добър човек.
Той смаяно се облети насреща й и челюстта му увисна.
— Значи си знаела през цялото време?
— Нима наистина вярваш, че щях да смъмря този мъж да слуша по-внимателно разказа ми, ако знаех през цялото време? — прошепна младата жена. — Може и да схващам малко по-бавно, Алек, но не съм пълна невежа. Разбрах кой е той, когато коленичих.
Алек избухна в смях.
— Не бива да му казваш, че знам — отново прошепна тя.
— Защо?
— Това би наранило чувствата му.
— Така ли?
Джейми кимна.
— Той си мисли, че защитава моите чувства, Алек. Не бива да го разочароваме.
Тя се поклони и излезе от залата, преди той да отговори на нелепата й забележка. В този миг кралят го повика.
— Как мислиш, Едгар, дали да те предизвикам на двубой, задето ме насили да се оженя за нея, или да ти благодаря?