— Ще ми благодариш, разбира се — уверено заяви кралят. — Освен това крал Хенри вероятно ще обяви двубой и на двама ни, ако разбере какво съкровище ни е подарил.
Алек и Едгар се засмяха, доволни от собствената си хитрост.
— Няма да се наложи да чакаме дълго — предрече Алек. Навярно моята съпруга ще започне война с Англия след седмица-две. Понякога си мисля, че тя е тайното оръжие на Хенри.
Джейми чу шумния смях и се зачуди какво ли е казал Алек на краля. Сетне си помисли, че вероятно е онази отвратителна история за мъртвата англичанка.
Едва не се свлече на колене, когато затвори вратата над себе си. Всички ужасни думи, които бе изрекла пред Едгар, изплуваха в главата й. Господи, та тя дори бе плакала пред него!
А той й бе съчувствал и бе разбрал мъката и. Тази мисъл преизпълни сърцето й с благодарност. Той наистина бе много добър човек.
— Джейми, какво правиш тук съвсем сама? — попита Гейвин.
— Защо ми задаваш подобен въпрос, Гейвин? Нима трябва през цялото време някой да ме придружава?
— Точно така — призна воинът, преди да се усети.
— По заповед на Алек?
Вместо да й отговори, той смени темата:
— Една от готвачките е изгорила ръката си, Джейми. Помоли да я видиш.
Джейми мигновено забрани предишния си въпрос.
— О, бедната жена. Заведи ме веднага при нея, Гейвин, и ще видя какво мога да направя.
Следващите два часа тя прекара в грижи за болната жена. Раната й не бе много сериозна, но след като я почисти и превърза, Джейми се увлече в дълъг и приятен разговор със семейството й.
През цялото време Гейвин стоеше до нея.
— Бих искала да сложа свежи цветя на гроба на Хелън, Гейвин — рече Джейми, когато се запътиха обратно към замъка. — Ще дойдеш ли с мен?
— Разбира се — съгласи се той. Когато минаваха покрай конюшнята, извика на Маркъс накъде са се запътили. Воинът тъкмо приготвяше коня си.
Джейми приклекна да набере полски цветя. Наоколо цареше спокойствие и тишина. Когато ръцете й се напълниха с уханни стръкчета, двамата с Гейвин се запътиха нагоре по хълма, където бе гробът на Хелън.
— Гейвин? Беше ли тук, когато Хелън е умряла?
— Бях — кимна той.
— Казаха ми, че се е самоубила. Скочила от някаква скала.
Гейвин кимна и посочи към едно възвишение отляво.
— Ето там.
— Някой видял ли е, че е скочила?
— Да, Джейми.
— А ти къде беше? Видя ли…
— Джейми, нужно ли е да говорим за това?
Джейми коленичи край гроба на Хелън и махна повехналите цветя.
— Просто се опитвам да разбера, Гейвин — прошепна тя. — Ще ме помислиш ли за побъркана, ако ти кажа, че мисля, че Хелън би искала аз да разбера какво е станало?
— Сигурно да — отвърна Гейвин, опитвайки се гласът му да прозвучи небрежно. — Някой вече е донесъл цветя.
— Аз. Идвах тук онзи ден.
Не каза нищо повече и започна да подрежда цветята върху гроба. Гейвин почака да застане с гръб към него и тогава попита:
— Джейми? Ще ми обясниш ли какво искаше да кажеш с това, че Хелън искала ти да разбереш? — Приклекна и започна да върти едно цвете между пръстите си, докато чакаше отговора й.
— Желанието ми е съвсем разумно. Как иначе ще успея да накарам Мери Катлийн да разбере, когато дойде време да й кажа? Първо аз трябва да разбера.
— Какво има тук да се разбира? Хелън е била отчаяна. Тя…
— Ти видя ли това отчаяние, Гейвин?
Мъжът поклати глава.
— Не познавам жените достатъчно добре, за да мога да преценя. Признавам си, че бях изненадан, когато тя…
— Ти не си забелязал, че тя е нещастна. Отец Мърдок е бил не по-малко изненадан от теб. Според него му наглеждала доволна от живота си тук. Очаквала с нетърпение да доведе малкото си бебе. Ако се е страхувала от Алек или пък го е мразила, тя не би искала да доведе дъщеря си в дома му.
— Може би не е имала друг избор — предположи Гейвин.
Джейми се изправи и се запъти към скалата, откъдето Хелън се бе хвърлила.
— Може и да е паднала. Да, нищо чудно да е било нещастен случай. Защо всички са се отвърнали от нея?
Спря, когато приближи края на скалата. Внезапно я побиха тръпки. Прегърна се с ръце, за да пропъди внезапно обзелия я хлад.
— Когато за пръв път видях Алек, бях малко изплашена от него. Обаче ми бе необходим по-малко от един ден, за да разбера, че той е добър мъж. От самото начало знаех, че ще се грижи за мен, Гейвин. Сигурна съм, че Хелън също го е знаела.
Воинът кимна.
— Да, но Хелън не е опознала Алек достатъчно добре. Той бе повикан…
— Тя бързо ли умря? — прошепна младата жена.
— Не. Паднала ето там, на онази издатина. — Посочи един назъбен камък. — Когато Алек пристигна у дома, те току-що я бяха донесли. Нищо не можеше да я спаси. Никой не успя. Вратът й бе счупен.