— Кой беше свидетелят?
— Какъв свидетел? — Цялото му внимание бе съсредоточено върху коня — трябваше да поддържа бавен и равен ход — и дори не погледна съпругата си.
— Свидетелят на смъртта на Хелън — прошепна тя.
— Ани.
Два часа по-късно Джейми вече се намираше в леглото си в голямата зала. Алек бе съборил преградата на земята в бързината си да я настани. Залата бе пълна с членове на клана.
Алек се бе погрижил за раните й. Тя му даде точни наставления кой от праховете да използва и го накара два пъти да превързва ръката й, докато най-после остана доволна.
Гейвин също се бе събудил. Главата ужасно го болеше, но Джейми не позволи да му сипят бира. Заповяда да сложат мокри кърпи на челото му и да пие само вода. Просто трябваше да изтърпи болката си и точка по въпроса!
Джейми не издаде звук, докато шиеха раната й. По-скоро от суета, отколкото от смелост.
Отец Мърдок много облекчи страданията й. Милият свещеник седна на ръба на леглото и държа ръката и, докато Алек си вършеше работата. Когато свърши, донесоха малката Мери Катлийн и я настаниха до майка й. Малкото момиченце започна да плаче, когато видя огромната превръзка върху челото на Джейми. Алек го успокои, казвайки му да даде една целувка на майка си.
Мери незабавно го послуша и бе наградена е уверението на Джейми, че вече се чувства много по-добре. След няколко минути момиченцето вече спеше, сгушено до нея.
Джейми видя как Маркъс даде знак на Алек.
— Значи си я намерил? — извика тя.
Никой не й отговори. Алек се запъти към вратата.
— Алек, доведи я тук! Искам да я попитам защо.
Съпругът й поклати глава.
— Ще я изслушам отвън.
— И после?
— Ще реша.
Отец Мърдок стисна ръката на Джейми, когато тя се надигна, за да повика отново съпруга си.
— Остави това на него, момичето ми. Той е състрадателен и милостив.
Джейми кимна.
— Той не иска да си го признае, но наистина е много добър. Умът на Ани е изкривен и помрачен. Алек няма да го забрави.
В този миг се чу онзи ужасен нечовешки смях и Джейми се вкопчи уплашено в ръката на свещеника. Думите на Ани се посипаха като отровни стрели.
— Аз ще бъда твоя съпруга! Аз! Няма значение колко дълго ще трябва да чакам, Кинкейд. Това е мое право! Мое! Хелън те отне от мен. Тогава те предизвиках, Алек! И сега отново те предизвиквам!
Джейми пак чу смразяващия смях, сетне думите отново заваляха.
— Ще убивам отново и отново, докато не научиш урока си. Мое прано е да бъда до теб. Това е…
Внезапно настана тишина и Джейми се изплаши. Опита се да стане от леглото.
— Стой там, където си, Джейми — нареди й от другия край на леглото Гейвин и се хвърли към нея. Но тутакси изпъшка. — Не биваше да ви крещя, милейди, обаче Алек не иска да ставате от леглото.
— Не биваше да ми крещиш, защото главата започна да те боли още по-силно — възрази му тя.
— И заради това — призна си Гейвин.
Джейми отмести крака си тъкмо навреме. Гейвин се строполи по гръб на леглото й и от гърдите му се изтръгна още една страдалческа въздишка. Тя предположи, че се опитва да отвлече вниманието й от това, което ставаше отвън. Сърцето й се изпълни с умиление.
— Аз имам пълно доверие в моя съпруг — успокои го тя. — Не е нужно да си причиняваш такива страдания само и само да отвлечеш вниманието ми.
— В такъв случай значи мога да получа чаша бира? — с плаха надежда попита той.
— Не!
— Това легло май е доста пренаселено — заяви Алек от горното стъпало.
Джейми се усмихна. Изчака, докато той я целуна, и попита:
— Свърши ли?
Той кимна.
— Алек? Ти е трябвало да се ожениш за нея, нали?
— Едгар възнамеряваше да сроди клана Кинкейд с нейния клан, за да постигне мир. Да, аз бях обвързан с Ани.
— Но тя е много по-млада от теб…
Тя е само една година по-млада от теб, Джейми. Но прилича на малко дете, а Едгар е променил решението си след смъртта на съпруга на Хелън, нали?
Алек кимна.
— Така е. Хелън беше бременна и кралят искаше да й осигури приличен дом.
Джейми кимна разбиращо. Сетне лицето й се озари от великолепна усмивка. Той поклати глава, за да осмисли странната й реакция.
— Тя също не е искала да те напуска, Алек.
Той все още не разбираше неочакваната й радост, докато тя не се обърна към отец Мърдок.
— Утре ще трябва да благословите гроба на Хелън, отче. Освен това трябва да отслужите литургия. Целият клан ще присъства, Алек.
— Искаш ли тленните й останки да бъдат преместени в осветените гробища, Джейми? — попита свещеникът.
Тя поклати глава.