— Но ти все пак дойде, нали, Мери? — усмихна се сестра й.
— Реших, че трябва да те предупредя, сестро. Може би за известно време ще трябва да се криеш.
— Постъпила си много смело и благородно, но ти знаеш, че аз никога няма да се крия.
— Не мисля, че трябва да търсиш Андрю — настоя Мери. — Наистина ли съм проявила смелост, Джейми?
Сестра й кимна.
— Слушай, Мери. Искам да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого къде съм тръгнала, Моля те!
— Обещавам.
— Грижи се за Мери Катлийн, докато се върна.
— А какво да кажа на Алек?
— Не му казвай нищо.
— Но…
— Плачи — отсече Джейми. — Плачи, Мери. Алек няма да ти залива никакви въпроси, ако плачеш. Ще се върна, преди той да забележи, че ме няма. А сега ми покажи накъде да тръгна, Мери.
— Трябва просто да вървиш надолу по хълма, Джейми.
Мери бързо се прекръсти, докато наблюдаваше как сестра й се отдалечава. Тогава се появи отец Мърдок, пожела й добър ден, след което отбеляза, че лейди Кинкейд сигурно много бърза и любезно я попита дали тя знае накъде се е запътила господарката на замъка.
Лейди Фъргюсън незабавно избухна в сълзи — спазваше обещанието, което беше дала на сестра си. Не каза и на Алек. Но Мери Катлийн му издаде всичко.
Малкото момиченце се прибра в замъка скоро след като майка му препусна с коня към хълма. Тя изтича при Алек, покатери се на скута му и изпи една голяма глътка от бирата му, преди той да разбере какво е направила. Алек веднага отмести чашата и й даде вода. Когато детето си изпи водата, той небрежно я попита къде е майка й.
Мери Катлийн се облегна на гърдите му и докато си траеше с колана му, повтори дума по дума целия разговор, който бе чула.
Заради дъщеря си, Алек се сдържа да не се разкрещи, докато не излезе навън. Когато сестрата на Джейми видя лицето му, никак не й бе трудно да избухне в сълзи.
Отец Мърдок положи всички усилия, за да успокои бедната и нещастна жена, но всичко бе напразно. Когато Алек потегли, съпровождан от войниците си. Мери пищеше, сякаш я колеха. Свещеникът отиде в параклиса, за да се помоли на Господ да прати мир в замъка на Кинкейд. Но повече се молеше Даниел да дойде и да отведе съпругата си.
Алек тръгна по следите, оставени от Джейми. Когато те завиха на изток, той се отпусна. Тя се бе насочила към земите на Фъргюсън.
— Дали не е променила решението си? — извика Маркъс.
— Загубила се е — отвърна през рамо Алек. — Благодаря на Бога за това — промърмори той на себе си.
Петнадесет минути по-късно настигна Джейми. Принуди я да спре, като накара войниците си да я наобиколят в кръг.
Изправиха се лице в лице. Дълго време никой не продума. Тя отчаяно се опитваше да измисли подходящо обяснение. Той пък се питаше каква ли опашата лъжа щеше да му поднесе малката му нежна съпруга.
— Ти ми каза за малко да те оставя на спокойствие — най-сетне промълви Джейми.
— Вярно е.
Тя пришпори коня си. Когато приближи Алек, се наведе и прошепна:
— Аз просто смятах да се опитам да се разбера с Андрю. Сестра ми ти издаде къде да ме търсиш, нали?
— Твоята дъщеря ми каза.
Очите й се разшириха от изненада.
— Ще трябва да запомня, че в бъдеще не бива да говоря толкова открито.
— Ще трябва да запомниш, че в бъдеще не бива да вършиш подобни глупости.
— Моля те, не ми се сърди, Алек — виновно го погледна Джейми.
Алек я сграбчи и дълго и страстно я целуна.
— Защо не си дошла при мен, когато си разбрала, че Андрю…
— Защото се почувствах засрамена. Татко е взел монети за мен. Не исках ти да си помислиш, че баща ми ме е продал на Андрю…
Алек поклати глава.
— Това, което баща ти е направил, няма нищо общо с това, което изпитвам към теб. Аз ще платя на копелето. Ела с мен, съпруго. Най-добре е веднъж завинаги да приключим с тази работа.
Джейми знаеше, че няма смисъл да спори с него, но все пак се запита как ли ще плати на барон Андрю. Той яздеше без седло, а към колана му не бе привързана никаква кесии. Обаче бе взел меча си.
— Алек, да не би да очакваш неприятности?
Не и отговори. Джейми загрижено го последва. Трябваше първо да отиде при него. Един съпруг и една съпруга трябва да споделят проблемите си. Хубаво бе да знае, че има някой, който може да й помогне в трудни моменти. Не, не беше хубаво, беше прекрасно, че винаги можеше да се облегне на мъжа си.
Не разговаряха, докато не стигнаха до лагера на Андрю. Джейми се опита да мине пред Алек, но той сграбчи поводите на коня й и я застави да остане до него. Сетне вдигна ръка. Войниците му веднага се подредиха от двете страни на господарката и господаря си.