Выбрать главу

На Бийк му се искаше леърд Кинкейд да види Джейми точно в този миг, когато виолетовите й очи блестя от радост. Мери също трогваше с розовата поизцапан рокля. Каква ли беля бяха извършили днес?

Неочаквано Мери изтърси:

— Джейми ми каза, че шотландците взимат всичко което пожелаят. Освен това заяви, че имали специални предпочитания.

— И какви са те? — заинтересува се старецът.

— Силни коне, тлъсти овце и меки жени.

— Коне, овце и жени?

— Да, Бийк, в този ред. Джейми каза още, че те дори предпочитат да спят при овцете си. Е? Истина ли е? Вярно ли е, че за тях жените са на последно място?

Бийк не отговори. Втренчи се в Джейми и си помисли, че тя изглежда малко смутена, но не бе сигурен дали ще започне да се извинява, или ще избухне в смях.

Смехът победи.

— Честно, Мери, аз само се шегувах!

— Само се погледнете — сгълча ги Бийк. — Целите сте покрити с мръсотия като селянчета. Хубави дами, няма що! А ти, госпожичке — добави и размаха пръст към Джейми, — какво ми се смееш! Какво сте правили на ливадата?

— Той се опитва да те измъкне — каза Мери на сестра си. — Смятам обаче да те накарам да ми се извиниш, Джейми, и искам да ми кажеш цялата истина. Ако реша, че не си искрена с мен, ще кажа на отец Чарлз. Той ще ти наложи такова наказание, че скоро няма да го забравиш.

— Ти си виновна — възрази Джейми. — Толкова е лесно да те излъже човек! Доверчива си като малко пале.

Мери отново се обърна към Бийк.

— Всеки би си помислил, че сестра ми ще прояви повече разбиране и съчувствие. Аз съм в ужасно положение. Тя няма да се изправи пред онези шотландци и да се моли на Бог да не бъде избрана.

— Само защото моето име не е споменато в писмото на краля — напомни Джейми на сестра си.

— Не съм сигурен дали не е било споменато — подхвърли Бийк.

— Татко никога не би излъгал — възмутено възрази Джейми.

— Колкото до това, не мога да кажа дали си права, или грешиш, Джейми — отвърна Бийк. — Мери? Доколкото чух, Джейми не ти е казала нищо чак толкова ужасни на тези шотландци. Напразно се тормозиш, момиче.

— Тя ми разказа и други истории, Бийк. Наистина възмутителни. Но аз не съм толкова наивна, Бийк, независимо какво си мисли сестра ми.

Бийк се обърна към любимката си и се намръщи.

— Е, Джейми?

Девойката тихо въздъхна.

— Признавам, че поукрасих някои от тези истории, но много от тях са истина, Бийк.

— Откъде можеш ти да знаеш кое е истина и кое не? Както и да е, не бива да вярваш на разни слухове. Учил съм те на по-добри неща.

— Какви слухове? — попита Мери.

— Че шотландците хвърлят колове, за да се забавляват.

— Колове?

— Борови колове, Мери — отвърна Джейми. Мери презрително изсумтя.

— Не вярвам.

— Да, правят го — настоя Джейми. — И ако да хвърляш колове, не е варварство…

— И ти мислиш, че ти вярвам?

— Истина е, Мери — призна Бийк. — Те наистина хвърлят борови клонове, но не един срещу друг.

Мери поклати глава.

— Шегуваш се с мен, Бийк! Или е истина и това, че шотландците обличат женски дрехи?

— Ами… — Бийк се задави и се закашля. — По-добре да излезем навън и там да довършим нашия спор. Денят е твърде хубав, за да стоим тук вътре.

— Истина е — каза Джейми, без да обръща внимание на предложението на Бийк. — Те носят рокли. Нали, Бийк?

— Къде си чула тези клевети?

— Коли ми каза.

— Коли? — намеси се Мери. — Е, ако си беше направила труда да ми споменеш този факт, никога нямаше да се хвана на твоите истории. Много добре знаеш, че тя по цял ден се налива с бира. Сигурно пак е била мъртво пияна.

— О, по дяволите — промърмори Джейми. — Не беше пияна.

— По дяволите! — повтори Мери. — О, Джейми, говориш също като Бийк!

— Да, правят го — намеси се конярят, опитвайки се да ги надвика.

— Какво правят? — изуми се Мери.

— Носят дреха, която стига до коленете им — обясни Бийк.

— Ето, нали ти казах, Мери!

— Тази дреха се нарича „плед“, Мери — изръмжа Бийк — Представлява пола от кариран плат. Това за тях е свещена дреха. Смятам, че дълбоко ще се обидят, ако чуят че някои я нарича рокля.

— В такъв случай никак не се учудвам, че трябва да се бият през цялото време — подхвърли Джейми. Тя всъщност не бе повярвала на приказките на Коли, но Бий изглеждаше съвсем убедителен.