Най-накрая Джейми забеляза, че в голямата зала цари пълна тишина. Хвърли поглед през рамо и чак тогава видя сестрите си. И трите, строени в редица като осъдени, които чакат да ги пронижат със стрели.
В мига, в който улови съчувствения поглед на най-малката си сестра, Агнес цялата се разтресе и избухна в сълзи. Алис прегърна близначката си през рамо, за да я успокои. Ала усилията й се провалиха, тъй като и тя се разплака. След миг и двете момичета вече бяха изпаднали в истерия.
Мери стоеше до Агнес. Стискаше ръце и след като хвърли многозначителен поглед към Джейми, който означаваше „Мили Боже, само ги погледни!“, наведе глава към пода.
Нещо трябваше да се направи! Не биваше в никакъв случай да се позволи на близначките да посрамят семейството пред тези шотландци!
— Агнес, Алис, престанете! И двете сестри избърсаха очите си и се опитаха да се успокоят.
В този момент Джейми забеляза баща си. Той седеше край масата и си наливаше питие.
Очевидно тя бе тази, която ще трябва да поздрави гостите по цивилизован начин, както се изисква в един английски дом. Джейми много добре знаеше какви са задълженията й, ала въпреки това й се искаше да изкрещи на тези непознати, че са пристигнали с цели три дни по-рано.
Най-сетне благоразумието надделя. Пък и навярно двамата шотландци бяха твърде глупави, за да разбера колко недодялано и грубо се държат.
Джейми бавно прекоси залата и застана точно пред тях. Спомни си за кучетата едва когато чу ръмженето им и видя, че се зъбят на непознатите. Отпрати ги бързо махване на ръката, след което направи реверанс за да демонстрира положението си — тя бе господарката в този дом! Но щом сведе глава, един кичур от косата й падна върху лявото око и съвсем съсипа ефекта от надменния й поклон. Джейми отметна косата си и с опита да наподоби усмивка.
— Бих искала да поздравя и двама ви с добре дошли нашия скромен дом, тъй като изглежда никой друг от семейството ми не е в състояние да прояви подобна елементарна учтивост — започна тя леко надменно. — А освен това се надявам, че ще ни простите, задето не сме готови да ви приемем, но ако благоволите да си припомните, вие идвате с три дни по-рано и вероятно ще проявите снизходителност и не ще укорите липсата на приготовления от наша страна.
Докато траеше тази реч, тя бе забила поглед в ботушите си. Когато свърши, вдигна глава и припряно добави:
— Моето име е…
— Лейди Джейми. — Произнесе го по-ниският от двамата гиганти.
Джейми рязко се извъртя, за да погледне този, който бе заговорил. Той не изглеждаше толкова страшен като другия. Особено когато й се усмихна. Върху едната му прана се появи привлекателна трапчинка, а зелените му очи заблестяха дяволито.
Джейми моментално застана нащрек. Изглежда мъжът бе напълно щастлив, въпреки че Агнес и Алис продължаваха да плачат като малки деца. Може би, реши девойката, той бе твърде глупав, за да осъзнае какво разстройство бе причинил. Е, в това нямаше нищо чудно — нали беше шотландец.
— А как е вашето име, милорд? — студено попита тя.
— Даниел — отвърна той. — А той е Алек — лениво кимна към спътника си.
Изглежда усмивката на Даниел бе заразителна. Да, този мъж наистина бе доста очарователен, помисли си Джейми. Тя не можа да устои и също му се усмихна, въпреки че непознатият говореше толкова гърлено и така непоносимо сливаше думите, че тя едва го разбра.
Не й се искаше да говори с другия благородник, но знаеше, че бе длъжна. Продължи да се усмихва, бавно се обърна и погледна към по-високия воин.
Той очакваше погледа й. Усмивката замръзна върху лицето й. Очите му, горещи като обедно слънце, я смутиха и уплашиха.
Той не се усмихваше.
Внезапно Джейми се почувства засрамена, макар да не разбираше защо. Никога досега не се бе чувствала толкова уязвима. Усети как бузите й се затоплят и знаеше, че се изчервява. В погледа на шотландеца имаше толкова силно чувство за притежание, сякаш вече я имаше.
Внезапно я осени мисълта, че леърд Кинкейд не я гледа така, както един благородник би трябвало да гледа една истинска лейди. Не, погледът му бе похотлив и неприличен.
Да, той се държеше недопустимо безочливо. Изучаващо я бавно, от върха на главата до края на роклята. Задържа се върху устните, гърдите, бедрата. Никога не се бе чувствала по-обидена и унизена.
Мразеше го!