Караше я да се чувства така, сякаш стоеше напълно гола пред него. В гърдите й се надигна гняв. Няма да му се размине току-така! Не можеше да контролира изчервяването, ала се опита да изглежда не по-малко дръзка от него. Погледът й бавно обходи цялото му тяло.
Но шотландецът никак не се обиди, дори напротив, стори й се развеселен. Джейми си помисли, че очите му станаха малко по-топли и забеляза, че едната му вежда се повдигна.
Имаше нещо в този поглед, което накара сърцето й да се свие. Дори започваше да си мисли, че ако не изглеждаше толкова застрашителен, мъжът би бил красив. Това разбира се, бе нелепо. Тя вече бе решила, че го мрази. Твърде груб за нейния вкус, а освен това се нуждаеше едно добро подстригване. Да, червеникавокафявата му коса достигаше до отвора на черната туника. По краищата се къдреше и й напомняше за гръцки воин, мака че това със сигурност не омекотяваше ъгловатите черти на лицето му, нито пък квадратната брадичка. Устата му бе твърда както всичко у него.
О, да, той изглеждаше много свиреп, за да й се хареса. Но защо тогава сърцето й туптеше толкова силно? Колкото по-дълго се гледаха, толкова повече усещаше как дъхът й секва…
В този миг я прониза една мисъл и я накара да почувства като пълна глупачка. Една от нейните нещастни сестри трябваше да се омъжи за този воин, дошъл направо от преизподнята.
Започна да трепери.
Барон Джеймисън внезапно извика на двамата шотландци да се присъединят към него и да опитат от виното му.
Алек не се помръдна. Нито пък Джейми. Не можеше да престане да го гледа.
Той не искаше да откъсне поглед от нея.
— В замъка има ли свещеник?
Гласът му прозвуча рязко и грубо. Не му се искаше да е така, ала това бе реакция от удивително красива жена, която толкова предизвикателно се взираше в него. Очите й бяха с най-великолепния оттенък на виолетовото, което някога бе виждал. Да, тя наистина беше прекрасна, но Алек бе най-впечатлен от непокорството, което струеше от нея.
Тази жена не можеше да бъде уплашена лесно. Не мислеше, че някога ще се свие от страх пред него. Никоя друга жена досега не бе съумявала толкова дълго да издържи на погледа му.
Усмивката на Алек се разшири. Да, тя наистина бе достоен противник. Знаеше, че се страхува от него, виждаше как тялото й трепери, ала храбро се стараеше да го прикрие.
С грижи и внимание, тя щеше да оцелее в суровата му родина, но той трябва да бъде много предпазлив. Изглеждаше толкова крехка. Трябваше да обуздае непокорния й дух, ала без да го прекършва. Нямаше да бъде лесно, но Алек нямаше нищо против. Ако трябваше да бъде откровен, той с нетърпение очакваше да започне опитомяването й.
И накрая той щеше да победи, а тя да му се покори.
Джейми нямаше ни най-малка представа какви мисли се въртяха в главата му. Най-сетне се чу да казва:
— Да, в замъка има свещеник, милорд. — Господ да й е на помощ, дори гласът й трепереше! — Да разбирам ли, че вече сте направили избора си?
— Да.
— Сигурно ви е било доста трудно.
Усмивката озари и очите му.
— Никак.
Не я интересуваше арогантният му тон, нито пък начинът, по който я гледаше в момента.
— Сигурна съм, че ви е било трудно — настоя младото момиче. — В крайна сметка всички мои сестри са красиви и след като сте направили избора си толкова бързо, сигурно не сте имали време да обмисляте. Затова ви предлагам да се завърнете у дома си и поне след месец отново да ни посетите. Какво ще кажете за предложението ми, милорд?
Той бавно поклати глава.
— Значи ще се ожените утре?
— Дотогава ще сме преполовили половината път до дома.
— О!
— Да.
— Възнамерявате да сключите брак сега?
Девойката изглеждаше ужасена.
— Да — кимна Алек.
— Но нали не искате да кажете, че…
— Ще тръгнем веднага след церемонията — каза Алек.
Внезапно леърд Даниел се появи до нея. Държеше две чаши с вино. Подаде едната на Алек, сетне се обърна към трите сестри.
— Ела и се присъедини към нас, Мери — извика той се засмя. — Ние не хапем.
— Не съм си и мислила подобно нещо — заяви Мери. Изпъчи рамене и побърза да застане до Джейми.
Алек и Даниел отпиха. Кимнаха си един на друг предложиха чашите на Джейми и Мери.
С поклащане на главите двете сестри отказаха.
— Само една глътка, Мери — помоли Даниел и й намигна.
Алек не бе толкова внимателен.
— Изпий това, Джейми. Сега!
Навярно това е някакъв примитивен шотландски ритуал, помисли си Джейми. Като господарка на дома, знаеше, че нейно задължение е да предразположи гостите си. Освен това Алек изглеждаше доста решителен. Тя сви рамене, взе чашата, изгълта я набързо и му я подаде обратно.