И този миг някакъв слуга с разтревожено лице се втурна залата. Хвърли кратък поглед към барона и забърза към Джейми. След като направи почтителен поклон, прошепна:
— Свещеникът е тръгнал насам, господарке! Облечен е в одеждите, с които извършва бракосъчетания!
Джейми кимна.
— Много мило от твоя страна да зарежеш работата си и да отидеш да извикаш отец Чарлз, Джордж. Искаш ли да останеш за церемонията?
Слугата я зяпна с обожание.
— Да, но не съм облечен подходящо.
— Нито пък аз — също шепнешком отвърна Джейми.
— Върви и се преоблечи, Мери — намеси се Даниел. — Предпочитам златисто. Ако имаш рокля в такъв цвят, моля те да я облечеш, за да ми доставиш удоволствие. Ако ли не, и бялото ще свърши работа. Аз ще се оженя за теб, Мери.
Леърд Даниел Фъргюсън подхвана Мери миг преди ли се строполи на пода. Не изглеждаше обиден, че бъдещата му невеста припадна. Младият мъж я притисна до гърдите си и избухна в смях.
— Очевидно тя загуби съзнание от щастие, Алек — подвикна той към приятеля си.
— Да, Даниел, виждам — отвърна Алек. В гърдите на Джейми бушуваше гняв. Не можеше да се сдържа повече и рязко се обърна към Кинкейд. Сложи ръце на кръста си и предизвикателно го изгледа.
— Е? За коя от двете близначките смятате да се ожените?
— За никоя.
— За никоя?!
— Върви се преоблечи, Джейми. Предпочитам бяло. Става късно и трябва да тръгваме.
Той съзнателно говореше бавно, за да й даде време да реагира. Бе убеден, че проявява изключителна деликатност.
Джейми си помисли, че навярно е полудял. Стоеше и го гледаше с ужас. Когато най-сетне успя да проговори тя изкрещя:
— По-скоро всичко наоколо ще замръзне, милорд, от колкото аз да се омъжа за вас!
— Току-що описа зимата в Шотландия, момиче. Ти ще се омъжиш за мен!
— Никога!
Точно след час лейди Джейми се венча за Алек Кинкейд.
Четвърта глава
Носеше черна рокля на церемонията. Изборът й бе открито предизвикателство, предназначено да вбеси шотландеца. Ала Джейми разбра, че планът й се провали в мига, в който влезе в голямата зала. Алек я погледна и избухна в толкова гръмогласен смях, че едва не събори покрива.
Джейми нямаше ни най-малка представа колко много му харесва непокорната й природа. Ако тя знаеше колко много той мразеше сълзите, сигурно щеше да плаче. А тя се движеше като кралица. Кинкейд много добре разбираше колко усилия й струва всичко това.
Беше облечена като за погребение, но изглеждаше великолепно. Очите й го очароваха. Младият мъж се запита дали някога ще свикне с красотата й. Не можеше да си позволи нещо да попречи на най-важните му задължение, пък било то и красива съпруга.
Момичето се оказа пълна загадка. Той знаеше, че е родена и отгледана като истинска англичанка и въпреки това не бе страхлива. Алек се питаше как се е случило подобно чудо. После реши, че невинността и увереността й се дължат на факта, че тя никога не е живяла сред алчността и безчестието на английския кралски двор. Слава Богу, лейди Джейми никога не е била изложена на гибелното влияние на покварата, ширеща се сред надменните английски благородници!
Кинкейд реши, че трябва да бъде благодарен на барон Джеймисън, задето не бе изпълнил задълженията си спрямо дъщерите си. Разбира се, нямаше никакво намерение да дава словесен израз на благодарността си, и се съмняваше, че бащата на Джейми изобщо може да чуе нещо, защото ревеше с все сила. Алек никога не бе виждал възрастен мъж да се унижава по такъв противен начин. Стомахът му се преобръщаше само като го гледаше.
— Всички ние бяхме много привързани към баща ни — прошепна Джейми, когато баронът не можа да отговори на въпроса на свещеника кой предава невестите, лицето му остана скрито зад вече напълно измокрената носна кърпа от фина ленена бродерия. — Ние ще му липсваме изключително много, милорд. Всичко това е много тежко за него.
Тя не поглеждаше към Алек, докато шепнешком се извиняваше за срамното поведение на баща си, ала молбата се прокрадваше в ниския й дрезгав глас. Джейми молеше за неговото разбиране и Алек бе дълбоко трогнат и впечатлен от искрената загриженост за баща й. Затова реши да премълчи неодобрението си.
Тя току-що бе разкрила още една черта от характера си — лоялността към семейството.
Младото момиче бе твърде изплашено, за да погледне бъдещия си съпруг. Двете със сестра си стояха изправени една до друга и здраво се държаха за ръце. Даниел бе застанал от дясната страна на Мери, а Алек — от лявата на Джейми. Ръката на Алек докосваше рамото на Джейми, а бедрото му се допираше до нейното. Съзнателно неотстъпчиво.